Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и фолклористите не са наблюдавали и описали моряшкия свят и неговите легенди и предания, тъй като той не е свързан с народностното, а е някак си „обидно космополитен“. Все пак се намират хора, съдбовно свързани с морето, които сами решават да съберат и представят на сухоземните специфичната реч на морските хора. В сайта zamoreto.com откриваме добра сбирка от морския жаргон на Несебър – плод на личните познания и дългогодишен труд на Стати Михайлов, подкрепен от съгражданина си Антон Костадинов. Думите са предимно от гръцки и италиански, останали от старите мореплаватели и вплетени в местната реч и фолклор. „Корабът потъва, той за бандерата се притеснява“ ще чуете от някой стар несебърец. Според капитан далечно плаване Христо Мушков, председател на бургаското Сдружение на моряците ветерани, екипажът обикновено научава езика на капитана. В крайна сметка многонационалните екипажи намират начин да се разбират на своя пъстър език с помощта и на жестове, ако е необходимо, така добре, че и да разказват драматични и смешни, истински и измислени истории. Разказвали са, сега май вече не е така…
• Езикови справки по радиото: „пряност, негли, невнятен, тма“
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е..
След разпада на Стара Велика България на Кубрат неговият втори син Котраг поема на север начело на прабългарското племе котраги. Установява се по поречието на Средна Волга и към 660 г. основава Волжка България. Следи от нейната история днес грижливо се пазят и изучават в Българския историко-архитектурен музей-резерват в Татарстан...
Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село. През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..
Великден е! Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Той се възприема като най-великото събитие в историята на човешкия род. На този ден се празнува възкръсването на Божия син от света на мъртвите. Той изкупил със смъртта Си греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда..