Днес по повод Международния ден на музиката композиторът Стефан Димитров – директор на програма „Христо Ботев” на БНР – гостува в ефира на „Нашият ден”. Разговорът с него беше за музиката, която облагородява и възпитава.
Музиката според мен е най-висшето изкуство, защото е и най-абстрактно. Ако една мелодия не бъде записана, тя просто сякаш изтича в космоса. Ако изпея нещо сега и то не бъде записано, то изчезва, както мигновените ни срещи в ефира с нашите слушатели, в които обменяме послания.
Посланието на програма „Христо Ботев“ към нейните слушатели е огромно, посланието е да облагородява, да възпитава, защото ние това се опитваме да правим. Аз съм сигурен, че няма нито един лош такт, ако мога да го кажа така, музикално, в цялата ни музикална програма... Музиката наистина облагородява хората. И посланието ни всъщност е чрез културата да станем по-толерантни, по-мислещи хора. Всички тези образци, които са създадени през годините, да станат достояние не само на нас, но и на младите хора, на децата, които трябва да имат избор... Така че мисля, че изпълняваме нашата функция.
Ние сме един оазис на културата, защото може би сме единствената програма, в която имат възможност да дойдат писатели, да дойдат музиканти, които да говорят за своите проблеми, да говорят за своите търсения. Така че това е едно местенце, което все още е останало.
Какво е посланието на Стефан Димитров – директор на програмата за култура на БНР - към слушателите и по повод Международния ден на музиката, както и какви са творческите му търсения в момента - чуйте в прикачения файл:
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..