За българските ритми, виенските кръчми... "Ганш енд Роузес" и универсалното в музиката на Дон Елис

Говорим и с Томас Ганш - солистът в този концерт, по думите на Антони Дончев, един от най-интересните тромпетисти днес. Изключително колоритен - като изказ, като чувство за хумор, като облекло дори. Страхотен тромпетист от семейство с традиции - баща му е тромпетист, брат му е бил първи тромпет на Виенската филхармония и той не е имал никакъв избор дали да свири или да не свири. И понеже брат му е с 23 години по-голям от него, непрекъснато са го убеждавали, че и той като Ханс трябва да стигне до Виенската филхармония.
Но аз исках да съм си Томас, каза с усмивка той и разказа за пътя си в джаза, за септета "Мнозила" (култов за тези, които обичат браса), на който е съосновател, за историята на името (свързана с една кръчма, в която със своите състуденти ходели да "посвирват" след лекции) и с бизнес-модела, който си създали тогава (какъв е той можете да чуете в интервюто), за формацията "Gansch & Roses" и поредната весела заигравка с името на групата, чиято история се крие в друга виенска кръчма.
С Томас Ганш си говорим и за четирите му деца, за (българските) неравноделни ритми на Дон Елис и кои са му най-трудни, като в този момент Антони Дончев вметва, че не е необходимо да си българин за да ги усетиш, но трябва да имаш сърце на музикант. Такъв един сърцат музикантски разговор се получи - чуйте го!