"Нощна стража" за българската култура

На днешния светъл празник 24 май за трети път гражданската инициатива "За българската култура" призовава за промяна в отношението на политиците към изкуството и тези, които го създават у нас, за дългосрочна стратегия в тази сфера, за "законотворчество на всички нива". Така започва разговорът в сутрешното "Радиокафе" с Вида Пиронкова - композитор,  и с театралния режисьор Бойко Богданов.

Всъщност самото начало е свързано със смъртта на Васил Пармаков, един от най-стойностните джаз пианисти у нас... И с това, което държавата не прави, за да опази тези, които имат талант, визия и можене. И Вида Пиронкова се е завръщала - "даже на два пъти, един път от Италия, след това - от Гърция", а Бойко Богданов - от Франция. "Затова е и днешното бдение - за да покажем, че ни има, че хората на изкуството сме тук, останали сме, и искаме промяна" - казват те. Мястото на "нощната стража", към която всеки може да се присъедини със свещ в ръка и китка здравец, е пред Националната библиотека и паметниците на светите братя Кирил и Методий.

В дискусията се включва (по телефона) и актрисата Ани Вълчанова (носител на наградата "Икар" на за най-добра женска роля тази година), която споделя, че всъщност изобщо не й се занимава с такива инициативи, а би искала само да се отдаде на работата си, но - за съжаление - ситуацията е такава, че изисква промени. Според нея най-важното е министерството на култура да може "да прозре" кое е истински стойностното и да намери начини да го подкрепи, а не да прави всички творци "затворници" на икономически изисквания, защото далеч невинаги най-посещавания спектакъл/концерт е най-стойностният и достоен за подкрепа.

Чуйте целия разговор, в него става дума и за картината "Нощна стража", дала името на тазвечерното мълчаливо бдение, и за една друга нощна стража, с която започва една от оперите на композитора, променил развитието на оперното изкуство - Джузепе Верди, както и любопитни истории за отношението на "властимащите" към изкуството - примери още от времето на едни от най-първите оркестри у нас (в Шумен) и неговия унгарски диригент с колоритната фамилия Шафран... но най-вече за законотворчеството на всички нива, от което (според инициативата "За българската култура) се нуждае родното изкуство... за да не заминават толкова много негови видни представители другаде.