Най-ценните културни паметници да са държавни или общински

Впечатленията ми от руините на складовете, които изгоряха, са потресаващи. Хората донякъде имат основание с това, че институциите не успяха да си свършат работата.  За два месеца, откакто съм председател на комисията по култура и медии, направих срещи с почти всички гилдии, свързани с областта на културата. Всяка една от тях ни предостави вижданията си за това, какво трябва да се промени и направи в законодателната система на България, за да вървят нещата напред в тази толкова важна област за всяко едно общество – културата. Това заяви председателят на комисията за култура и медии в Парламента и бивш кмет на Пловдив Славчо Атанасов. 

По думите му, законодателната база е изключително сериозна. Говори се само за промени в Закона за културното наследство, но 17 закона отговарят за рамката на културата в България. За всяка от гилдиите вече е изготвена конкретна папка с техните предложения и има изключително много идеи за промяна в законодателната система на България свързани с културата, както и предложения за промяна в Закона за културното наследство.

Като законотворци ние трябва да „пресеем“ всички предложения и да изготвим по-балансирано законодателство. Само преди месец и половина, поради това, че Националният институт за недвижимо културно наследство е изключително натоварен в своята дейност, направихме промяна в Законодателството, заяви Атанасов. С тази промяна са създадени шест регионални центъра в България, в които ще се създадат за не повече от една година съвети, които да отговарят за местните паметници на културата.

Аз като кмет, а и моите колеги в страната, сме имали  много проблеми, когато сме чакали т.н. съгласувателни писма от Института. Понякога за тях се чака и с години НИПК да се определи за даден културен паметник. Поради тази причина считам, че направихме изключително позитивни промени в Закона за културното наследство, но считам, че и те са крайно недостатъчни, подчерта Атанасов. Като пример той посочи изгорелите складове, за които глобата за некоректно стопанисване от страна на собствениците е едва 30 000 лв. Когато става въпрос за интереси за милиони, те са крайно недостатъчна санкция, подчерта Атанасов.

Френското законодателство се смята за едно от най-добрите в света и ние ще вървим в тази посока. Когато собствениците не се грижат за имота си, той ще им бъде отнет. В тази насока вече работят експертни групи, правят се съгласувателни срещи, в късната есен дори се надявам, че промените, които правим, ще бъдат приети от българския Парламент. Това, което се случи в Пловдив, може да се случи навсякъде, където има паметници на богатото културното ни наследство. Абсурдно е, че няма електронен регистър на паметниците на културата в България. Задачата за създаването му е тежка, но е крайно необходима. Не трябва обаче масово да се предоставят  в частни ръце паметници на културата. Най-ценните от тях трябва да останат държавни или общински, подчерта още  председателят на парламентарната комисия за култура и медии и бивш кмет на Пловдив Славчо Атанасов.

 Повече чуйте от звуковия файл.