За майстор Велян от Радуил, за неговите дърворезби и за един професор от Мюнхен, „довел“ селския туризъм в омайното село

Аз никъде в България не съм виждал село в по-омайна местност в по-разкощна уединеност при облачни висини сред горските обятия – така описва Иван Вазов село Радуил. Красиви думи, които и днес са реалност. На 80 километра от София, само на 9 от Боровец, това е село омайно и жизнено. Тук е живял за кратко Христо Смирненски, и за по-дълго – Николай Хайтов. Тук се гордо казват, че пият най-хубавата вода в България. Тук днес (на 2 септември) се открива традиционният Фестивал на боба, 10 казана ще къкрят в продължение на 5 дни, ще хранят стотици хора от цяла България, които по традиция се събират в Радуил.

Ние пък ще ви „срещнем“ с един от най-колоритните радуилци – майстор Велян. Веднага ще познаете къщата му (тя е и хотел,и механа, защото, както ще чуете, той е един от пионерите на селския туризъм у нас), защото е обсипана с дърворезба – вратата, капаците на прозорците, оградата – всичко. Влизате вътре и дърворезбите продължават – най-отпред е историята на Радуил, със старинните занаяти, с хората, животните, природата, всичко това „извезано“ от дърво. Следват зодии, пиратски кораби, храктерни български мотиви, пауни, пилета, фазани, фантастични образи, приказки (сякаш по Ангел Каралийчев) и реалност се преплитат. Майстор Велян е самоук, роден е в Радуил, живял е и в София (участвал е в строежа на „блоковете в „Емил Марков“ квартала“), и в (тогавашния) Съветски съюз, и в Самоков. Накрая се завръща в Радуил. Но по целия си житейски път твори. Като дете майка му го завежда в Рилския манастир и той е омаян от красотата там, стои вътре с часове и мечтае. Сега в двата параклиса на Радуил има негови иконостаси. „Като ги гледам, направо не знам как съм ги направил някога“ – замислено казва той. Майстор Велян е от онези хора, дето вече ги няма много. Честен, открит, загрижен, ведър, талантлив, може всичко да направи с ръцете си. Направил е, например, къщичка на детската площадка, с пейки и барбекю. Там се събирала „цялата махала“, децата играят, възрастните си хапват и общуват. Отсреща е единият параклис, около него – ливада с малко декоративно езерце, всичко чисто, поддържано. „Ние си го направихме“ – са думите на майстор Велян. Той и пистата край Радуил щял да тегли кредит и да възстанови, но нямало снег в селото. Но селски туризъм при майстор Велян има. И то по немски модел, при това още от 1996. Тогава дошъл един професор от Мюнхен (женен за мома от Жеравна), обиколол България и си харесал Радуил.

И по „програма някаква тяхна“ завел група (в която бил и майстор Велян) до околностите на Мюнхен да видят що е това селски туризъм. И като се върнал, и като се амбицирал майсторът, та вдигнал още два ката на къщата и започнал да предлага самобитни програмни за чуждестранните туристи от Боровец. Иначе при него идват предимно софиянци. „И няколко министри идват“ – смее се той, но не уточнява кои. Аз не го и питам. Село Радуил е много по-голямо от кой да е министър. А майстор Велян продължава да добавя още дърворезби, коя от коя по-хубава, а жена му, която е украинка, но от 40 години е тук и си е повече българка, се грижи за вкуснотиите. Ммм, то са мекици, то са баници, то е пиле по черкезки, то е домашен сладолед. А иначе е била учителка по пиано, и ако има гости музиканти (а то често има), сяда да им акомпанира. Мога да разказвам и още, но по-добре чуйте самия майстор Велян. И идете в Радуил на Боб Феста – той продължава до 6 септември. И да хапнете прочутия местен боб, и да се насладите на красотите, и да усетите що е това общност и съпричастност. По Радуилски.