Петко Стайнов, един от ярките представители на т.н. второ поколение български композитори, е роден на 1 декември 1896 година в Казанлък, в семейството на индустриалец. Народната власт няма да прости буржоазния му произход - след преврата на 9 септември 1944 година конфискуват доходоносната фирма на семейството, родната къща в Казанлък и дори пианото на композитора. С вродения си оптимизъм, обаче, той преодолява и това, както е преодолял огромното си лично нещастие - загубата на зрението на 11-годишна възраст. Никога не позволява това да се превърне в трагедия за него и близките му.
Учи в Институт за слепи, продължава образованието си в Германия. През 1923 година се завръща оттам като пианист и композитор с високи професионални умения. В дома му в 1933 година е основано Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" - съснователи са още: Любомир Пипков, Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, АНдрей Стоянов, Димитър Ненов, Асен Димитров, Цанко Цанков. Петко Стайнов е председател на Дружеството от основаването му до 1944 година. През целия си живот изпълнява активно обществени функции - в областта на хоровото изкуство в България, като ръководител на института за музика към БАН...
Творчеството му отразява по специфичен начин интереса към фолклора, към българския епос, характерно за това поколение български композитори. И още - любовта на композитора към природата. Из симфоничното творчество на
В предаването са включени някои от най-популярните за Петко Стайнов, а и за българската музика творби: фрагменти от „Тракийски танци“, поемата "Тракия", увертюра "Балкан", сюитата "Приказка", Втора симфония.
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..