Историята на професионалната българска музикална култура е кратка и – по тази причина – лесно обозрима. Сред нейните пионери са Емануил Манолов, автор на първата българска опера, и Добри Христов, автор на доста обемно творчество в областта на хоповата, солово-вокалната, музика, с много голям принос в духовната музика.
И двамата са до голяма степен автодидакти. Добри Христов е усвоявал музиката благодарение на огромния си интерес и собствени усилия за вникване в тайните ѝ. В църковния хор например, където е пеел, преписвал щимове и така усвоявал тайните на хармонията и на линеарното гласоводене. Явява се на конкурс за стипендия – за обучение в Прага. Не печели конкурса, но възмутени варненци, негови съграждани, събират нужната сума и той заминава в града на Сметана и Дворжак.
Не по-малко вдъхновяващо е и самообразованието на Емануил Манолов. Получава някои музикални умения в родния си град, Габрово, заминава за Москва, учи 3 години в Московската консерватория, след което заминава на Сръбско-българския фронт като капелмайстор. И двамата, както и всичките им съвременници, а и творци от следващото поколение, учили в чужбина, се връщат в Родината – да вложат усилия и умения за изграждането на нова България.
Творчеството и на двамата носи белезите на специфичния български романтизъм – не просто като стилистика, а главно като вдъхновение, тематика, влияния на фолклора.
В предаването ще бъде излъчена операта „Сиромахкиня“ на Емануил Манолов, вокални произведения на Д. Христов и две от малкото му симфонични творби.
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..