Почитателите на българската традиционна култура ще запомнят 2016-а като година, наситена със събития, фестивали, концерти и истински вълнуващи моменти. С ясното съзнание, че е невъзможно да припомним дори малка част от най-значимите, подбираме само няколко – тези, които ще ни отведат в различни фолклорни области на страната ни и ще очертаят различни тенденции в съвременния сценичен живот на народната музика.
Красивото градче Априлци, разположено в сърцето на Средния Балкан, за шестнадесети път стана домакин на „Балкански събор на българската песен“. От две години в рамките на събитието се провежда конкурс в три категории и две възрастови групи. Организатор е екипът на читалище „Бъдеще -1894 г.“, а дните на провеждане винаги са около Еньовден (24 юни) - голям фолклорен празник, посветен на билките и техните лечебни свойства. Според едно местно предание тук расте тайнственото омайно биле, което е лек за всички болести и може да бъде откъснато само на Еньовден. Голямата награда тази година получиха самодейните групи и солисти на читалище „Надежда – 1925 г.“ в с. Туркинча, община Дряново. Техен ръководител е Митко Димитров.
През 2016 г. се навършиха 90 години от рождението на Магдалена Морарова – събитие, което остана малко встрани от медийния интерес. Може би поради факта, че според някои източници тя е родена през 1927 г. Изпълнителка на емблематичната народна песен „Петруно, пиле шарено“, Магдалена Морарова е родена в Банско. Във фонда на БНР са съхранени огромен брой оригинални песни от родния ѝ край. Сред тях са „Окол Плевен“, „ Грозде ли са твоите очи“, „Тече вода студена“, „Седнало е Джоре дос“. Десетилетия певицата е изнасяла концерти из България, заедно с най-известните имена от онова време – Борис Машалов, Иван Пановски и др.
Една от първите камерни формации в областта на фолклора е женският вокален квартет „Славей”. Създаден е през 1991 година от голямата тракийска певица Надка Караджова, заедно със Светла Караджова (нейна дъщеря), Стояна Лалова и Лиляна Галевска. В репертоара им са творби на някои от най-добрите майстори на обработки на народни песни – Филип Кутев, Коста Колев, Красимир Кюркчийски и др. Изкуството на квартет „Славей“ е познато в цяла Европа, както и в много страни на различни континенти. Наред със Светла и Лиляна, днес в състава са и две млади певици – Кристина Карамфилова и Ваня Вакари, а активната концертна дейност на прочутия квартет продължава.
Международният фолклорен фестивал „Златен прах“ е сред най-младите подобни форуми у нас. Провежда се в Челопеч – неголямо село, което е на около 100 км от столицата. Третото издание представи атрактивни танцови състави от Русия, Грузия, Аржентина, Испания, Сърбия. В рамките на фестивала се проведе за втори път и национален конкурс за фолклорни групи и солисти. Участниците бяха предимно от Шопската фолклорна област. Според регламента се присъждат две големи награди – за най-добър танцов състав и най-добър певчески колектив. Отличени бяха Фолклорен танцов ансамбъл „София 6“ към Народно читалище „Витоша 1951“, гр. София и Фолклорен ансамбъл „Горнополска песен“ към Народно читалище „Пробуда 1923г.“, с. Овчарци, област Кюстендил.
През 2016 г. изявите на ОНМ на БНР отново събраха огромен брой слушатели в Първо студио на нашата медия. През последните няколко години оркестърът с диригент Димитър Христов предлага на своите почитатели интересни концертни поредици. Сред тях са „Ритъмът на Балканите“, „Класиците на българската сватбарска музика“, „Вокално-инструментални картини“,“Музика в портрети”, „Изкуството на концертмайсторите“… В тях музикантите представят различни пластове от нашия фолклор, връзките на традиционната ни музика с други национални култури, както и всички поколения певци и инструменталисти в жанра.
В края на 2016 г. в Смолян и София беше отбелязана 90-годишнината от рождението на незабравимата родопска народна певица Радка Кушлева. По инициатива на Константин Лазаров – основател и организатор на „Годишни фолклорни награди“, в Етнографския музей към БАН беше открита изложба, посветена на голямата родопска певица. На нейно име бяха и отличията в различни области на фолклора, които присъди професионалното жури в третото издание на „Годишните фолклорни награди“.
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..