Фолксъбития, фестивали и годишнини през 2016-а

БНР Новини
Снимка: архив

Почитателите на българската традиционна култура ще запомнят 2016-а като година, наситена със събития, фестивали, концерти и истински вълнуващи моменти. С ясното съзнание, че е невъзможно да припомним дори малка част от най-значимите, подбираме само няколко – тези, които ще ни отведат в различни фолклорни области на страната ни и ще очертаят различни тенденции в съвременния сценичен живот на народната музика.

Красивото градче Априлци, разположено в сърцето на Средния Балкан, за шестнадесети път стана домакин на „Балкански събор на българската песен“. От две години в рамките на събитието се провежда конкурс в три категории и две възрастови групи. Организатор е екипът на читалище „Бъдеще -1894 г.“, а дните на провеждане винаги са около Еньовден (24 юни) - голям фолклорен празник, посветен на билките и техните лечебни свойства. Според едно местно предание тук расте тайнственото омайно биле, което е лек за всички болести и може да бъде откъснато само на Еньовден. Голямата награда тази година получиха самодейните групи и солисти на читалище „Надежда – 1925 г.“ в с. Туркинча, община Дряново. Техен ръководител е Митко Димитров.

През 2016 г. се навършиха 90 години от рождението на Магдалена Морарова – събитие, което остана малко встрани от медийния интерес. Може би поради факта, че според някои източници тя е родена през 1927 г. Изпълнителка на емблематичната народна песен „Петруно, пиле шарено“, Магдалена Морарова е родена в Банско. Във фонда на БНР са съхранени огромен брой оригинални песни от родния ѝ край. Сред тях са „Окол Плевен“, „ Грозде ли са твоите очи“, „Тече вода студена“, „Седнало е Джоре дос“. Десетилетия певицата е изнасяла концерти из България, заедно с най-известните имена от онова време – Борис Машалов, Иван Пановски и др.




Една от първите камерни формации в областта на фолклора е женският вокален квартет „Славей”. Създаден е през 1991 година от голямата тракийска певица Надка Караджова, заедно със Светла Караджова (нейна дъщеря), Стояна Лалова и Лиляна Галевска. В репертоара им са творби на някои от най-добрите майстори на обработки на народни песни – Филип Кутев, Коста Колев, Красимир Кюркчийски и др. Изкуството на квартет „Славей“ е познато в цяла Европа, както и в много страни на различни континенти. Наред със Светла и Лиляна, днес в състава са и две млади певици – Кристина Карамфилова и Ваня Вакари, а активната концертна дейност на прочутия квартет продължава.

Международният фолклорен фестивал „Златен прах“ е сред най-младите подобни форуми у нас. Провежда се в Челопеч – неголямо село, което е на около 100 км от столицата. Третото издание представи атрактивни танцови състави от Русия, Грузия, Аржентина, Испания, Сърбия. В рамките на фестивала се проведе за втори път и национален конкурс за фолклорни групи и солисти. Участниците бяха предимно от Шопската фолклорна област. Според регламента се присъждат две големи награди – за най-добър танцов състав и най-добър певчески колектив. Отличени бяха Фолклорен танцов ансамбъл „София 6“ към Народно читалище „Витоша 1951“, гр. София и Фолклорен ансамбъл „Горнополска песен“ към Народно читалище „Пробуда 1923г.“, с. Овчарци, област Кюстендил.




През 2016 г. изявите на ОНМ на БНР отново събраха огромен брой слушатели в Първо студио на нашата медия. През последните няколко години оркестърът с диригент Димитър Христов предлага на своите почитатели интересни концертни поредици. Сред тях са „Ритъмът на Балканите“, „Класиците на българската сватбарска музика“, „Вокално-инструментални картини“,“Музика в портрети”, „Изкуството на концертмайсторите“… В тях музикантите представят различни пластове от нашия фолклор, връзките на традиционната ни музика с други национални култури, както и всички поколения певци и инструменталисти в жанра.




В края на 2016 г. в Смолян и София беше отбелязана 90-годишнината от рождението на незабравимата родопска народна певица Радка Кушлева. По инициатива на Константин Лазаров – основател и организатор на „Годишни фолклорни награди“, в Етнографския музей към БАН беше открита изложба, посветена на голямата родопска певица. На нейно име бяха и отличията в различни области на фолклора, които присъди професионалното жури в третото издание на „Годишните фолклорни награди“.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

„Прочул се Найден граматик” – народни песни, посветени на книгите и учителите

В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..

обновено на 23.05.20 в 19:12

Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес

Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..

обновено на 16.04.20 в 18:46

Мирослава Таскова: „Децата с интерес усвояват различни умения, свързани с българската история“

Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..

публикувано на 12.12.18 в 12:23

Драгиновци обичат, пазят и славят старите местни традиции

Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..

публикувано на 12.10.18 в 11:18

Янка Рупкина: „Щастлива съм, че с гласа си спечелих обичта на хората у нас и по света“

Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..

публикувано на 24.09.18 в 08:35

Фестивалът на шевицата в Белослав възражда магията на българското везмо

От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..

публикувано на 08.09.18 в 08:15

„Българщици“ – уникална среща с неизвестни старинни песни

Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..

публикувано на 15.08.18 в 09:50