В събота на 15 юли на античния театър в Пловдив ще бъде представена операта „Силата на съдбата“ на Верди. Постановката – режисура, костюми, сценография, хореография и осветление е на Стефано Пода. Неизброими са постановките му най-вече на оперни заглавия на най-големите сцени по света. Първата е „Травиата“ през 1994 година в Испания. Сред най-емблематичните от последните години са „Тристан и Изолда“ на Вагнер на Майските музикални тържества във Флоренция, „Фауст“ на Гуно в театър „Реджо“ – Торино, „Таис“ на Масне и много други. Поставял е на сцена и няколко реквиема – на Моцарт, Форе. Със сигурност Реквиемът е независимо художествено произведение. Той има собствено драматично и драматургично сила и това е моя лудост, защото като затворя очи и слушам тази невероятна музика виждам толкова много неща – грандиозни светове, които се сблъскват и изключителни сили. Това ми даде възможност да направя една грандиозна продукция. Но в последно време една продукция, която много обичам е върху „Титанът“ на Малер. Това не беше хореография, но с балета на Сан Паоло направихме този много емоционален, интересен и силен – едно от най-силните неща, които съм правил.
Малко преди да дойде в България е бил в Китай, а му предстои с негова постановка да се открие сезонът в Торино. Оказа се, той е бил вече в България през 2009 година. „В резултат на огромния ентусиазъм на Веселин Стойков (тогава директор в Старозагорската опера) поставих „Дон Жуан“. Беше хубав опит, останах с великолепни впечатления, работих с млад екип. Това беше постановка изградена с много обич. Спомням си, че след тази продукцията и костюмите я занесох след това и в Маями“. Оттогава е в непрекъсната връзка с Нина Найденова и Диан Чобанов, които тогава са били в Стара Загора, а сега са заедно в Пловдив. Те много пъти предлагат на Стефано Пода да дойде и да постави отново опера, този път в Пловдив, но някак все не съвпадат периодите.
Сега изведнъж се появи тази идея, и с огромното съдействие на Нели Раданова, която успя да състави строен и работещ план с фестивала Верди в Парма и операта в Пловдив казва Пода. Най-накрая стигнали до уточняването, че в началото на юли тази година могат да поставят тази „Сила на съдбата“. През 2011 г. с тази постановка е открит сезонът в Парма и дори има и видео, после през 2014 се повтори на фестивала Верди в Парма.
Радвам се, че мога да представя „Силата на съдбата“ – заглавие, което съм правил много пъти – в специалната обстановка на Пловдивския фестивал: мисля, че Античният театър е точно мястото, в което може да се въплъти тази неповторима творба, нейният трагизъм, разбиран в античен смисъл. За разлика от други опери на Верди, трагична не само в романтичен или шекспиров смисъл, а най-вече в античното, предкласическо схващане на този термин, казва Стефано Пода и продължава да разкрива вижданията си за една от най-драматичните вердиеви опери. Силата на съдбата“ е пропита от този архаично гръцки смисъл на универсалната катарзисна драма, където неизбежността на Необходимостта прави безсмислени усилията на героите, осъдени на страдание независимо от избора, който правят. Все пак, разграничаващото е етическият жест на борбата, на човешката гордост и достойнство, които водят до разбирането и до пречистването на страстите.
Душата на тази драма се въплъщава (съзнателно или не) в едно живо и изключително дейно тяло, което е типичен сценарий-фреска от деветнадести век. Точно поради това четирите главни действащи лица изглеждат като духове на антични герои, появили се в контекст, който не може да ги разбере и да ги ситуира. Те са душѝ, родени извън времето, в постоянен контраст с действителността, осъдени (може би) на изчезване, но и на това да постигнат най-после покой. Пламенният им и неудовлетворен копнеж изпъква още повече благодарение на контраста с изпълнените с дребни и доволни хора масови сцени. Карло и Алваро се сражават в среда, населена с еснафи и дребни търговци, които намират на какво да се радват дори във войната, а Леонора ще стигне до катарзис само защото е открила падре Гуардиано в света на толкова Мелитони.
Когато се срещнах със Стефано Пода той вече беше започнал репетициите и имаше впечатления от целия състав на Пловдивската опера. Беше доволен и вдъхновен, от всичко, което е чул и видял.
В звуковия файл може да чуете какво сподели той. В превода ми помогна Нели Раданова.
Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..
Музика: Джузепе Верди Либрето: Франческо Пиаве по драмата на Виктор Юго. Представена за първи път: 9 март 1844 година във Венеция. Действащи лица: • Ернани - бивш благородник, в момента разбойник (тенор) • Елвира - годеница на Да Силва, влюбена в Ернани (сопран) • Гомес да Силва - испански благородник (бас) • Дон Карлос - бъдещият Карл V,..
Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..
Музика: Енгелберт Хумпердинк Либрето: Аделхайд Ветте по приказката на братята Якоб Лудвиг Грим и Вилхелм Карл Грим Първо изпълнение: Ваймар, 23 декември 1893 г. Действащи лица: • Петер, майстор на метли – баритон • Гертруд, негова съпруга – мецосопран • Хензел, техен син – мецосопран • Гретел, тяхна дъщеря – сопран • Вещицата – тенор или..
Музика: Франческо Чилеа По пиесата на Йожен Скриб и Ернест Льогуве Либрето: Артуро Колаути Първо представление: 6 ноември 1902 г. в Театро Лирико, Милано. Действащи лица: • Адриана Лекуврьор – сопран • Маурицио – тенор • Принц ди Буйон – бас • Принцеса ди Буйон – мецосопран • Мишоне – баритон • Кино – бас •..
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..