Когато през 2005 г. Лазар Николов почина, виолончелистът Хаим Земах, български евреин, който от много години живее в САЩ и е сред многобройните почитатели и изпълнители на творчеството на големия български композитор, написа: Това е земетресение за българската, за европейската култура!
За българската култура Лазар Николов беше земетресение още с първите си опуси, с които очерта нови хоризонти пред българската музика – още от края на 40-те години на миналия век: Концертът за струнен оркестър, Първата симфония, Първият концерт за пиано и оркестър... Заедно с приятеля, съмишленика, изпълнителя Константин Илиев, Лазар Николов убедено застана срещу удобното и узаконено течение на т.н. социалистически реализъм. Това бяха нови хоризонти, неподозирани в ограничените рамки на официозната култура. Години по-късно по този път на, разкрепостеното тоново мислене ще тръгнат и полските композитори и светът ще припознае именно тях като предвестници на новото...
Лазар Николов – това беше перспективата пред съвременната българска музика. Трънлив беше пътят – още в началото заедно с Константин Илиев бяха назначените „формалисти“, врагове на народа, отклоняващи се от принципите на народностното. Групата на „формалистите“ по-късно се разрасна с по-младите – Васил Казанджиев и Иван Спасов. Никога не се изкуши от мисълта за някакъв, макар и дребен компромис по избрания път, въпреки че да него това означаваше непризнаване и бедност... И, когато в 1958 г., след едно от безкрайните постановления в СССР и, веднага, разбира се, и у нас, бяха признати „някои грешки“ и тонът значително беше смекчен по отношение на някои композитори, това т.н. разведряване никога не настъпи за вечните формалисти – Лазар Николов и Константин Илиев.
За това, обаче, около Лазар Николов в годините се създаде внушителен кръг от изпълнители, запалени точно по тая музика, която очерта перспективите пред съвременното изкуство изобщо – проф. Венцеслав Николов, Драгомир Йосифов, акад. Васил Казанджиев и много други.
В предаването ще припомним някои от тях, ще чуем и гласовете на Лазар Николов и на Константин Илиев, записани и съхранени в Златния фонд на Националното радио. Ще звучи музика, изпълнена под диригентството на Васил Казанджиев и Константин Илиев, на Венцеслав Николов, на струнен квартет „Чатокуа“, в който челист е Хаим Земах.
вторник, 29 август, 19.20 часа
Либрето: Йожен Скриб и Шарл Дюверие. Световна премиера: 13 юни 1855, Париж, Театър Grand opera Действащи лица: • Херцог Ги дьо Монфор, губернатор на Сицилия – баритон • Дьо Бетюн, френски офицер – бас • Граф Водемон, френски офицер – тенор • Ариго (Анри), млад сицилианец – тенор • Джовани да Прочида, сицилиански лекар – бас •..
Либретото е от придворния залцбургски капелан Джанбатиста Вареско. Той преработва либрето на Антоан Данчет, създадено за едноименна музикална драма на Андре Кампра и представена през 1712 г. Световната премиера на операта на Моцарт е на 29 януари 1781 г. в Мюнхен в новия дворцов театър. Творбата е написана за дворцовия карнавал. В България операта е..
Либрето: Хуго фон Хофманстал. Световна премиера: 26 януари 1911, Дрезден - Königliches Opernhaus. Първо изпълнение в България: 2 юни 1969, София, режисьор – Димитър Узунов, диригент – Асен Найденов. Действащи лица: • Маршалката, принцеса Мария Тереза фон Верденберг – сопран • Октавиан, граф Рофрано, неин млад любовник – мецосопран • Барон Окс..
Първо изпълнение: Санкт Петербург, 9 (21) февруари 1886 година. Време и място на действието: Москва и нейните околности, 1682 година. Действащи лица: • Княз Иван Ховански, началник на стрелците – бас • Княз Андрей Ховански, негов син – тенор • Княз Василий Голицин – тенор • Шакловити, болярин – баритон • Досифей, водач на разколниците – бас •..
Либрето: Александър Бородин (по мотиви от руската епическа поема от ХІІ век "Слово за похода на Игор" и материали от исторически летописи) Първо изпълнение: 23 октомври 1890 година, Мариински театър, Санкт-Петербург Първо изпълнение в България: 29 септември 1922 година, София Действащи лица: • Игор Святославич - Северски княз – баритон •..
Либрето: Виктор Жозеф Етиен и Иполит Луи Би (по едноименната драма на Фридрих Шилер) Първо изпълнение: 3 август 1829 г. в Париж. Действащи лица: • Вилхелм Тел – баритон • Мелхтал – бас • Арнолд, негов син – тенор • Валтер Фюрст – бас • Лайтхолд – бас • Геслер, австрийски императорски наместник в Швейцария – бас • Рудолф, негов адютант – тенор..
Музика: Волфганг Амадеус Моцарт. Либретото: Катерино Мадзола по Пиетро Метастазио. Премиера: 6 септември 1791 година в Държавния театър в Прага под диригентството на самия Моцарт. Действащи лица: • Тит – тенор • Вителия – сопран • Секст – мецосопран • Аний – мецосопран • Сервилия – сопран • Публий – бас Първо действие В покоите на..