"В сянката на Ориента" или една среща с Другия

Като повече ориенталци или повече западняци се определят в края на XIX в. художниците от четирите балкански страни. Надежда Янакиева изтъква, че след разпадането на османската империя, голяма част от авторите учат на запад - в Рим, Торино, Париж, Мюнхен. Когато са там - те се чувстват част от запада, от другата култура. Връщайки се тук обаче виждат много неща, които са характерни за ориента - патриархалното семейство, традиционните национални облекла. Оттук и този двойствен поглед към средата, която ги заобикаля и начина по който я пресъздават върху своите платна.

Повод за размисъл е начинът по който американският журналист Артър Смит описва първите си впечатления от София през 1907 г. "София не е толкова цивилизована, че да загуби чара на стария свят, пикантния аромат на Изтока. Лустрото на цивилизацията е засегнало повърхностно само някои страни, а в други не е извършило забележими промени. Когато излезеш от коридора на вагона и стъпиш на чистата жълта софийска гара, инстиктивно чувстваш, че Европа е  зад теб и ти стоиш в сянката на Ориента".