Легендарният Александър Балкански и вдъхновението на цирковата арена

Александър Балкански е българинът, който  се е ръкувал с Ричард Никсън, излизал е на манежа пред  папа Йоан Павел Втори, пред шведската, холандската и английската кралица.

Баща ми казваше, че изявата в цирка осигурява безплатна доживотна екскурзия. Видял съм чудесата на света благодарение на моята професия, тя  ми даде  възможност да се срещна с невероятни хора от различни раси. Пътувах, работих, разглеждах и печелех пари.

Освен нашия, има още десет български цирка. Ако "Балкански" затвори, до три години ще изчезнат и другите. Ние даваме стимула на малките, да се опитват да правят нещо. Няма ли го главният герой, пиесата не става.

Един народен  представител вчера  нарече опонентите  си циркаджии, но я вкарайте  депутата в клетка с десет лъва!  Не може ли да намери друга дума, за да изрази своето отношение,  не  е  интелигентен  човек, според мене. И тук ще споделя мисълта на големия режисьор Федерико Фелини, който казва, че  цирковото изкуство е най-трудното зрелищно  изкуство и го определя като "културата на житейския опит на една нация" . Нито култура, нито житейски опит виждам във всички тия депутати. Защото ако го взема тоя депутат и го вкарам в клетката с десет  лъва, не знам как ще се чувства. А един дресьор намира  етичния, хуманния начин да създаде  уникален контакт с животното и едно уникално разбиране. 

Страната ни не цени човешкия си ресурс, затова и изкуството ни трудно съществува. До 90-та управляващата партия се стремеше да покаже навън достиженията на малка България. Сега това не цел,  приоритет. Ако днес театърът, който преди изоставаше от цирка, се чувства малко по-добре, това е защото държавата му отпуска субсидии. С техните  дотации, циркът  също ще е на голямо ниво. Театърът, операта, балетът са внушителна гилдия. Това е една армия победоносна, защото тяхното оръжие е културата.

Ако има издънки в народа, това е защото го държат беден, гладен, нездравоспособен. Такъв народ се манипулира лесно. Театралите не можеш да ги манупилираш лесно, а нас ни ликвидираха, просто казаха, че  циркът трябва да остане на улицата. Неговите артисти  се разбягаха по света и живеят добре.

Преди не можеше да се излезе в чужбина, а сега е трудно да си дойдеш в България. Един месец говорят как със зор  са върнати  20 хиляди деца в училище. Ами другите 200 хиляди, със своите родители? Това са 600 хиляди души трайни емигранти. Щом са взели децата със себе си, те не искат да имат нищо общо с България. Асоциацията на българите в Чикаго и Детройт ни покани да им гостуваме там, сдружението на българите в Барселона и Мадрид- също. Само тука не се сещат за нас, а ние сме все още верни на нашата родина.

През комунизма  непрекъснато се пишеха до Държавна сигурност доноси: Не го пускайте  в чужбина,  ще избяга. Имах възможността да прочета малко от моето досие. И трябва да кажа, че всичките тия, които са писали доносите, живеят в САЩ, Лас Вегас, Испания, на Канарските острови, в Германия, в Италия, а аз съм си все още в тая България. 

Желанието ми беше двамата ми синове да имат много деца, защото това е фамилно изкуство. По-малкият Николай има три, големият е с двама синове, но те са в САЩ. Майка им е дресьорка на слонове и те са също в това поприще.