Георги Лозанов: Плурализмът на собствеността на медиите е важен за свободата на словото

Да имаш смелостта като журналист да се изправиш срещу натиска

Снимка: БГНЕС
Доц. Георги Лозанов коментира пред Олга Добрева проучването за състоянието на медиите през 2017 г.  на Асоциацията на Европейските журналисти в България, според който политическият натиск върху медиите се завръща, а свободата на словото се влошава. Заедно с резултатите от изследването „Журналистика без натиск 4.0“ беше представен и докладът на фондация „Медийна демокрация“, който изследва състоянието на професията журналист.

- Как бихте коментирали този висок процент на автоцензура сред журналистите ( 26,3% според изследването на АЕЖ)?

- Няма автоцензура, това е самозаблуда. Автоцензурата е фактически съобразяване с някаква цензура. Никой сам няма да си отреже главата. Казва се автоцензура, в смисъл, че няма да им се напомня, но те някъде журналистите са се изправили пред проблема, и после вече го приемат като част от професията, затова да спазват някаква граница да говорят.

Журналистическата професия е една от важните градски професии, която задоволява човешко право - правото на информация. Както лекарите - правото на живот, както адвокатите юристите защитават редица права на човека, така и журналистиката защитава едно човешко право и затова е много съществена за живота в модерния град. Без журналистика хората са лишени от граждански права, които стъпват на правото на информация.

За разлика от другите две професии, тази се прави под натиск. Властта - и политическата, и икономическата, непрестанно има скритата цел да натисне журналистите да не си свършат докрай работата,и да не си я свършат така, както изискват професионалните стандарти, а по-скоро в защита на едни или други техни частни интереси. А на всичкото отгоре това продължи да се нарича журналистика и да се представя за обективно отразяване на социалната действителност.

- Как според вас трябва да се промени закона и медийната регулация?

- Когато има натиск, мерките могат да бъдат в две посоки. Първо, ние сме работили в тази посока да се ограничава натискът и това става главно чрез закон, т.е. законът да се формулира така, че да пречи на политиците да оказват натиск. В момента според Закона за радиото и телевизията медиите са независими и се регулират от независим регулатор, а не от политици, както е било преди. Със закон можеш по някакъв начин да облекчаваш натиска, но донякъде и доста трудно.
Другата посока е: самите журналисти да не поддават на натиска. Техните сили да ги укрепиш, съпротивата на материала. И тука няколко неща са много важни - първо образованието. Специализираното образование. Има нездраво подценяване, но образованието създава репутация, не е непременно по журналистика. На второ място са индивидуалните авторитети в професията, не така журналисти - като някаква мъглява общност, а като индивидуален авторитет да се открои. На трето място е откровеността . Колкото повече журналисти успяват по един или друг начин  да дадат сигнал за това, че са обект на натиск, толкова повече натискът върху тях намалява. За съжаление това е трудно и те трябва да бъдат окуражени в това да говорят.  Наблюдавали сме го много пъти. Журналистите трудно говорят реално за ситуацията си.

- Как си го обяснявате?

- Има много медии и голяма част от тях се издържат от собственици, които печелят парите си от друго. И за тях, за да ги вкарат в медиите те започват да имат много претенции към журналистите. И те знаят, че ако не ги изпълнят, ще отидат на свободния пазар на труда. Обяснявам си го със социална принуда.

Според Георги Лозанов  липсата на плурализъм в медиите и възможността много медии да имат един собственик се отразява на качеството на медиите и професията девалвира. Освен това монополизацията на медийния пазар дава възможност на собствениците на частни медии да не са коректни към журналистите като сключват трудови договори с минимални възнаграждения, забавят заплати и възлагат твърде много длъжности на един човек. Затова според доц. Лозанов концентрацията на медийния пазар трябва да се намали, както е в други страни.

- Навсякъде в по-развитите държави се е случило те и затова са по-развити. Аз затова от много години пледирам за т.нар. прагове на концентрация, които да влязат в закона да бъдат специализирани. Сега концентрацията на собствеността на медиите се регулира от Закона за защита на конкуренцията, но той не е специализиран закон и там не могат да се хванат най-различни особености, свързани с медиите. Например, колко телевизии можеш да притежаваш, колко вестници и колко сайта.

- В България колко можеш?

- Нищо не е казано ясно и достатъчно ефективно. Така че практически  в България може всичко. А още повече, че собствеността вече не е толкова съществена, това е минало. Сега много по-важни са начините на финансиране. Един може да е собственикът, а финансирането да е съвсем друго. Така че ние изпуснахме въпроса да осигурим плурализъм на собствеността.
Плурализмът на собствеността на медиите е много важен, защото тази професия се осъществява под натиск. Журналистът, за да може да е добър журналист трябва да не се поддава на този натиск. Тогава най-вероятно рано или късно ще го уволнят, добрите журналисти ги уволняват. Но е много важно, когато те уволнят, ти като почукаш на съседната врата да не ти отвори същия собственик . Затова фактически е много важен плурализмът на собствеността, защото той е в основата на плурализма на съдържанието. За да имаш смелостта да не се поддадеш  на натиска и когато отидеш при конкурента, той да те приеме и вече носейки славата на журналист с индивидуална позиция. 

Чуйте целия разговор с доц. Георги Лозанов



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Паметникът на Незнайния войн - символ на честта, родолюбието и саможертвата

Успоредно с празника за независимостта на България, Паметникът на Незнайния войн навършва 36 години от създаването му. Историята около неговото издигане е изпълнена с най-различни перипетии. Визията му търпи няколко промени, но символиката, която носи, се запазва и до ден днешен. Първият монумент от такъв вид е издигнат във Великобритания през 1920..

обновено на 10.01.19 в 14:52
Иван Бърнев

Иван Бърнев: Учили сме се в движение на актьорско майсторство в киното

Гост в предаването "Кой кой е" по Радио София бе един човек, преживял десетки съдби благодарение на своята кариера. А това е така, защото той е актьор. Името му е Иван Бърнев. Роден е през 1973 година в Добрич, но детството му преминава във Варна. Отраснал там през 80-те, първите му години са били изпълнени със смях и забави, неприсъщи на децата..

публикувано на 17.12.18 в 11:38

Александър е на 12. Не може да говори, но не спира да опитва

Александър Василев от Перник e eдно изключително лъчезарно момче, на 12 години, на което „Българската Коледа“ помага вече три години. С дарените средства Александър провежда терапия, която му помага, за да подобри социалните, емоционалните и умствени нарушения, които има заради аутизма. Едно от най-явните подобрения, които майка му Албена..

публикувано на 14.12.18 в 18:01

Първата песен на български на Jeremy? е с Кирил Маричков и носи социални послания

В предиобеда днес с удоволствие се срещаме с група Jeremy? , а поводът удвоява удоволствието. Ташо, Ерсин и… Гергана са в студиото на Радио София, за да поговорим за изненадата у мнозина меломани - първата песен на български. И докато още недоумявате – обясняваме: Гергана няма да видите с музикален инструмент на сцената, но тя подкрепя репертоара..

публикувано на 14.12.18 в 12:13

Накъде в София

КОНЦЕРТ В Националния дворец на културата, в Зала 1, от 19.00 ч. ще започне симфоничния концерт "Виртуозите" от програмата на 32-ия Новогодишен музикален фестивал. С участието на контрабасиста Рик Стотийн, който ще свири за първи път в България.  Младият, вече утвърден на световната концертна сцена музикант ще партнира на цигуларя Минчо Минчев за..

публикувано на 14.12.18 в 09:30

Дагмар Гайслер: В книгите децата могат да се скрият на най-хубавото тайно място

Поредната среща от VІ Литературен фестивал, на който гостува Радиоприемница , е с детската писателка Дагмар Гайслер . Тя е родена в Зиген, Германия. Следва графичен дизайн във Висбаден и още по това време започва да работи като илюстратор. Досега са издадени множество детски книги с нейно оформление, а също художествена и специализирана..

публикувано на 13.12.18 в 17:20

Дигитална система в "Шейново" помага за деликатно измерване на CO₂ при рискови бебета

В Неонатологичното отделение към Втора АГ болница „Шейново“, ръководено от д-р Донка Узунова получават апаратура от Българската Коледа няколко години. В предишно издание на инициативата тук е доставен ехограф – за достъпен и безвреден метод на диагностика, макар и със специфични трансдюсери. Дотогава са пригаждали такива устройства за възрастни,..

публикувано на 13.12.18 в 16:02