Няма ли я лекотата и светлата емисия в пеенето - няма оперета

Това беше едно свежо интервю, изпълнено с шеги и закачки, но и с много интересни истории и много знание за изкуството, което и Катерина и Александър толкова много обичат. А това, което се случва зад кулисите - "е, по-добре публиката да не знае за него - то е ежедневие, за хората е блясъка", казва Александър Мутафчийски, който от известно време се проявява и в амплоато на режисьор. "Много добре му се получава!" - успява да вметне Катерина Тупарова. Казвам "успява", защото той (Александър) говори повече ("е, не винаги" - уточнява Катерина), но "тя пее по-хубаво" - обобщава той.

Ей така върви разговорът ни, в който става дума и за многобройните турнета на Музикалния театър някога, когато по 2-3 пъти в годината са пътували по за 20-30 дни из Европа, три пъти са били в Япония, при това в наистина големи и престижни зали. След това заради кризата и куп други причини, турнетата престанали, но сега пък много повече пътуват из България - "което е чудесно, защото ние определено сме длъжници на българската публика", уточнява Александър Мутафчийски.

И се връщаме на режисьорската му работа и новата постановка на "Българи от старо време", която предстои. Това е един от най-харесваните спектакли през последните години и новият прочит, който ще бъде всъщност много по-близък до оригиналния, е голямо предизвикателство. Иначе на въпроса ми какви спектакли идва най-много публиката, Катерина и Александър отговарят в един глас - "на тези, които са направени добре".  Много голям е интересът към сборните концерти - "явно хората искат да видят наведнъж събрано най-хубавото в една вечер", разсъждава Александър Мурафчийски и дава за пример спектакъла 100 години оперета, който е бил замислен да бъде един, а поради огромният интерес предстои осмото му повторение.

"Интересен е, проследява хронологията на развитието на театрите, има номера, които не сме изпълнявали и на публиката много й харесва, а и научава нови неща" - допълва Катерина. Какви са необходимните качества, за да бъдеш добър в тази професия - "трябва да можеш да танцуваш, да пееш много добре, да бъдеш и актьор, да имаш органично присъствие на сцената, за да може всички тези компоненти да бъдат поднесени с лекота" - изброява Катерина Тупарова.

Изобщо лекотата е ключова дума. "Оперетното пеене изисква една особена лекота, една светла емисия на гласа. “Ако ги няма тези характеристики - няма оперета!" - допълва Александър Мутафчийски. "А отстрани изглежда толкова леко - пеете си, танцувате си, лъчезарни сте, усмихнати, шампанско е всичко" - разказва с усмивка Катерина за представите на публиката и двамата с Александър картинно ми представят колко уморени и изтощени са след някой по-сложен номер и как се майтапели често, че са като фигуристите след съчетание и как едва биха имали сили да се усмихнат, да помахат и да кажат "здравей, мамо"!

Изобщо шегите са неизменна част от работата им. Още от първата им среща - за една репетиция на маса за "Циганска любов" - Катерина е вече утвърдена певица, Александър - студент 2-ри курс, влиза в стаята, тя го привиква да седне до нея и... "започнахме да си говорим все едно цял живот сме се познавали, даже щяха да ни изгонят от репетицията, веднага започнахме да обменяме вицове, научени от нашия професор по актьорско майсторство Павел Герджиков" - припомнят си един през друг Катерина и Александър, които за тези години са изиграли повечето знакови и красиви субретни двойки (“Баядерка”, “Графиня Марица”, “Виенска кръв”, “Царицата на чардаша”, "Българи от старо време"...) - все роли, безкрайно обичани от публиката.

Иначе Катерина Тупарова цял живот е искала да бъде певица в Музикалния театър - още от 5 клас, когато в училището в родното й Ракитово играе първата си роля в оперета, с оркестър при това - Джуджето в "Русалка". И е безкрайно щастлива, че работи точно това, а в Музикалния театър в София се оказва след две години в Пазарджишката оперета (тогава самодейна), после постановката на "Прилепът" в учебния театър в консерваторията, където забелязват, че "това момиче е само за нашия театър", после следва конкурс и години на щастие на мечтаната сцена.

Всички подробности чуйте в интервюто - включително и за онази първа роля (или по-точно роли) на 4-те близнака, която дали на Александър Мутафчийски още като студент в мюзикъла на Георги Костов, за която трябвало да сменя характеристиките на образа буквално през няколко минути... И още куп истории  - няма да съжалявате, ще се усмихнете, ще научите по нещо и ще ви се прииска да отидете на театър. Музикален!