Когато на 3 април 1879 година Учредителното събрание единодушно избира София за столица на Княжество България, градът е разполагал с 2 училища, 10 хана и малко над 3000 къщи. Жителите му пък са около 11700. През същата година в него пристига чешкият историк Константин Иречек и го описва в своя дневник така: Криви улици между ниски къщи от дърво и глина, ориенталски дюкянчета, страшна кал, огромни гьолища. Новородено източно Елдорадо, което е привлякло мнозина авантюристи от изток и от запад.
Новоосвободената държава обаче не привлича само авантюристи. Напротив – историята за постиженията ни в областта на образованието, науката, културата, градоустройството, свързваме с имената на десетки интелигентни млади хора, които пристигат у нас в края на XIX и началото на XX век. Сред тях може би най-много са чехите. За един от тях, на когото е поверено да изготви първият устройствен план на града, разказва авторът на любопитна книга за чешкия принос в културно-историческото наследство на България архитект Валентина Върбанова:
Това е Антонин Колар. Той идва в България веднага след Освобождението, но преди това една година живее в Букурещ, където се запознава и работи с Георги Прошек. Той е изключително квалифициран и ерудиран човек, космополит. Едва 18-годишен участва в едно въстание в Полша, учи в Прага, работи в Белград, следва във Виена и Париж. Вероятно Прошек е изиграл голяма роля, благодарение на което Колар е назначен за градски архитект на София. Задачата му обаче е била много тежка, свързана със събарянето на старите постройки, прокарването на улици. Първият градоустройствен план е започнат от него, но е приет едва през 1881 година от друг градски архитект Амадей. Колар пък е назначен за губернски архитект, което е една очевидно по-висока длъжност. По това време временното руско управление оценява неговите качества. Той е автор на първата сграда на Централна гара, чиито оригинални проекти могат да се видят в изложбата, посветена на 140 години от назначаването му за първи архитект на столицата. Общо 21 години Антонин Колар се грижи за София и успява да проектира толкова много значими сгради.
С идването на архитект Колар в София през 1878 г. е поставено началото на модерното градско планиране, но заедно с това, той проектира и създава множество емблематични за града пространства и сгради. Сред тях са Градската градина, паметникът на Васил Левски, Министерството на войната и Офицерският клуб, Военната академия и др.
Една от първите му поръчки е изграждането на най- модерния хотел в тази част на Европа – гранд-хотел „България“. Разположен непосредствено до царския дворец, той е построен за три години между 1882 и 1885 г. Негови посетители са множество политици и военни, дипломати, журналисти и музиканти, видни писатели и актьори. До него се намирало и проектираното отново от Колар кафене „България“. До Първата световна война то е своеобразният културен и обществен център на столицата. В гласовете на интелектуалците и обществениците, идващи от там, са се вслушвали както царските съветници, така и управляващите.
Проследявайки делото на първия софийски архитект, може да видим как само за две-три десетилетия от едно изостанало селище от османската империя София се превръща в европейски град. Именно с това е толкова интересна тази изложба в Регионалния исторически музей на София, създадена по инициатива на Българската банка за развитие. Друг любопитен факт е, че нейната сграда е именно тази на гранд-хотел „България“. Той беше възстановен и превърнат в модерна сграда с цялото уважение към работата на архитекта и мисъл за съхраняване на културното наследство. Пример, който трябва да бъде следван. Това не е лесно, не е бързо, не е евтино, но делото на първия градски архитект е вдъхновяващо и е резултат на професионализъм и организационен дух – каза по този повод на откриването на изложбата зам.-кметът на София д-р Тодор Чобанов.
Експозицията може да бъде разгледана до 3 октомври в Музея за история на София.
Снимки: stara-sofia.com
Малцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за..
Великден е! Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Той се възприема като най-великото събитие в историята на човешкия род. На този ден се празнува възкръсването на Божия син от света на мъртвите. Той изкупил със смъртта Си греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда..
Времето край Рождество Христово, когато блесват елхите в домовете ни и се изпълваме със светлина, насищаме с очакването за най-много чудеса. Но в еуфорията на празника като че ли забравяме за единственото и най-истинско чудо – Раждането на Спасителя. Покрай тази суетня около празника – обикалянето за подаръци,..
Преди повече от век един видински учител изоставя класната стая и тръгва да изследва света. Нищожните средства, с които разполага, не му позволяват да се качи на параход. Ала безпаричието не успява да сломи непоколебимия му дух – той взема със себе си скромен багаж и се отправя на околосветско пътешествие... пеша. Кой е авантюристът,..
Откритието на млад уредник от музея в Карлово преди броени дни предизвика истинска сензация за широката общественост и за изследователите на живота и делото на Васил Левски. Името му е Виктор Комбов, който по време на кратката си научна командировка до Държавния архив в Истанбул попада на непозната за българските изследователи снимка на..
Тя е единствената не само в София, но и в Софийска епархия, започва разказа си за черквата „Св. Андрей Първозвани“ отец Стилиян Табаков, който служи в нея. Много малко са епархиите в Българската православна църква, в които има храмове с името на Свети Андрей. А този специално е свързан с паметта на загиналите за свободата на България опълченци,..
Последната българска бойна подводница „Слава“ има шанс да се превърне в музей на подводния флот. Вече седем години тя стои на пристанището във Варна и чака да бъде решена съдбата ѝ. С течение на времето шансът подводницата да потъне в морето от отпадъци става все по-осезаем. Като спасителен пояс се явява предложението от фондация „Белославско стъкло“,..