В орбита около Марс дневната доза радиация е 100 пъти по-висока от тази в София

Доц. Росица Колева: Най-краткото пътуване до Марс трае около шест месеца

Сезоните на Червената планета са сходни с тези на Земята

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В орбита около Марс дневната доза радиация е 100 пъти по-висока от тази в София, а по трасето до Марс е 500-600 пъти повече на ден. Това обясни в предаването "Нощен хоризонт" доц. Росица Колева от Института за космически изследвания и технологии към БАН. Тя работи в смесената европейско-руска програма „ЕкзоМарс“.

Земното магнитно поле има защитна функция. "Ние тук сме зад един много солиден щит за космическата радиация, но междупланетното пространство е много опасно място, на самия Марс условията са доста по-благоприятни", допълни доц. Колева, която описа в подробности основните предизвикателства пред изучаването на Червената планета.

При съвременните технологии най-късият път до Марс е около шест месеца, а за шест месеца костната система на космонавта започва да деградира. За да може все пак и да се върне на Земята, той трябва да има известен престой на повърхността на планетата, за да възстанови костната си система. „Тоест, едно пътешествие на космонавт до Марс обезателно трябва да е съпроводено с кацане и то ще трае повече от една година.“ Важно е и в какъв период на слънчева активност ще бъде изстрелян космонавтът – това трябва да се случи в период на ниска активност.

„Тогава се оказва, че за шест месеца натам и шест месеца обратно до Земята космонавтът ще натрупа минимум 60% от разрешената за цялата му кариера доза. И като се има предвид, че той трябва да престои още известно време на Марс – поне половин година, най-простите изчисления показват, че ще надхвърли разрешената доза за цялата кариера.“ 

Доц. Колева твърди, че за Марс вече знаем много, но и още толкова не знаем. Атмосферата там е изучена достатъчно, но какво има в недрата на Марс, под повърхността, тепърва ще се разучава. 


При формирането на Слънчевата система Марс и Земята са били топли и влажни планети, предполагат учените

Руската апаратура ще изследва подпочвения лед на Марс. „Съществуват много сериозни основания да се счита, че при образуването на Слънчевата система Марс и Земята са били топли и влажни планети. Какво е довело до изстудяването, изсушаването и разпадането на атмосферата на Марс засега не се знае. Има няколко хипотези. Едната от тях е падането на голям метеорит, произвел там проблеми. Марс е по-малка планета от Земята и има по-слаба гравитация, но няма единодушие по това защо атмосферата на Марс е „избягала“ и кога е станало това.

„Вода в свободно състояние, не под формата на лед, се наблюдава на Марс в това полушарие, в което е лято. Марс има почти същите сезони като на Земята, почти същия наклон към орбитата си, макар годината му да е почти два пъти колкото земната година. Една година на Марс е 687 дни“, разказа още доц. Колева.

Заради наситеността на атмосферата на Марс с въглероден диоксид, върху повърхността на планетата при падане на температурата се образува т.нар. сух лед. Поради това и първите изследвания на Марс регистрират разлика в състава на леда на северния и на южния полюс. Предполага се, че ако са останали следи от живот на Марс, те се намират на подпочвено ниво, поясни специалистът.

В момента на Марс има активни два американски марсохода – „Опортюнити“ и „Кюриосити“, 6 спътника в орбита и наскоро кацналата платформа „Инсайт“. Всичко, което в момента работи на повърхността на Марс, е разработка на НАСА. Сред спътниците има американски, европейски и един индийски.

"Аз лично не съм се вълнувала за „Инсайт“, защото американците  умеят да кацат на Марс. След „Патфайндър“, сега новият начин за кацане е много стабилен", отбеляза доц. Росица Колева. 

„През 60-те и 70-те години руснаците умееха да кацат. Те кацнаха на Венера, което е нещо невероятно, нали? Не говоря за луноходите. Това е нещо вече доста рутинно, според мен. Но на Венера имат четири успешни кацания, което никой друг няма. Така че ние силно се надяваме, че руснаците ще успеят да кацнат и на Марс."

Около 2020 година около Марс ще бъде пренаселено с технологии

Около 2020 година около Марс ще има голяма навалица, твърди доц. Росица Колева. Български апарат измерва радиацията в орбитата на Червената планета. Следващият наш апарат, който ще изпратим през 2020 година, ще изследва и радиацията на самата повърхност на Марс. Росица Колева уточни, че се изследва и радиационната обстановка по трасето между Земята и Марс, която е най-тежка като радиационна доза върху космонавтите.

Българският експеримент е бил вторият, измерил радиацията по това трасе след американския на „Кюриосити“. Европа не е имала такъв експеримент изобщо, а българската апаратура е част от руски проект, който измерва неутроните и има за цел да картира наличието на водород, евентуално вода на повърхността на Марс. „И нас ни поканиха като допълнение на измерването на неутрони, да направим измерване на заредените частици. Включително този прибор, който лети в момента на спътника „ЕкзоМарс“ 2016 – изработването му е направено с руски пари“, добави Колева.

Уредът е малък, тежи около половин килограм и е с размерите на кутийка от локум, поясни доц. Колева. Апаратурата пътува в стерилни условия, защото от екологична гледна точка „не бива да заразяваме стерилните светове с наши земни микроби и други биологични елементи, молекули“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Управителят на фирмата-представител на

Христо Гълбачев: Най-важното е да не пострада имиджът на България като туристическа дестинация

Близо 6 хиляди туристи на фалиралия туроператор "Томас Кук" продължават почивката си у нас. Това са граждани на Германия, Полша, скандинавските страни, Белгия и Франция. Да не се притискат туристи да заплащат повторно за услуга, за която вече са заплатили, апелира управителят на фирмата-представител на "Томас Кук" в България Христо Гълбачев. Той..

публикувано на 25.09.19 в 17:36
Полина Карастоянова

Националният борд по туризъм ще съдейства на туроператорите след фалита на "Томас Кук"

Проблемът наистина е сериозен. Така коментира последствията от фалита на британската фирма "Томас Кук" Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм. "Томас Кук" е сред структороопределящите туроператори, с които българският туристически бизнес работи. Ще има своето отражение както пряко върху колегите хотелиери,..

публикувано на 24.09.19 в 12:55
Президентът Румен Радев на среща в Ню Йорк с наши сънародници

Президентът Румен Радев: Проблемите на климата вече не са спор между учени, политици и корпорации

Надига се огромна протестна и конструктивна енергия сред младите хора по цял свят, които настояват за решителни действия и промени, защото бъдещето им принадлежи. Това заяви президентът Румен Радев пред български журналисти в Ню Йорк, след като участва в Срещата на най-високо равнище по въпросите на климата, която се провежда в рамките на 74-тата..

публикувано на 24.09.19 в 10:29
Фрагмент от корицата на изданието

Академично издание изследва църковните ни стенописи от първата половина на XIX век

Излезе от печат „Корпус на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“. Изданието е част от поредицата Корпуси на сектор „Изобразителни изкуства“, посветена на стенописната украса по нашите земи от предмодерната епоха. Академичното издание е резултат от научни изследвания върху стенописната програма на църкви в съвременна България..

публикувано на 11.12.18 в 12:47
Шарганската осмица предлага атрактивно ретро пътуване по исторически маршрут.

Шарганската осмица - за втория живот на жп реликвите

"Трябва да се учим от добрия опит на нашите съседи. Има програми, в които се включват и нашата Родопска теснолинейка, и Шарганската осмица - един балкански продукт" - това каза в предаването "Хоризонт до обед" Даниела Стоева, която е управител на туроператорска фирма.  Съседна Сърбия дава добрия пример. Закритата през 70-те години на XX век..

публикувано на 06.12.18 в 16:45

Вече 11 години "Операция плюшено мече“ задвижва колелото на доброто

В навечерието на Коледа е време за "Операция плюшено мече". Вече 11 години  гражданската доброволческа инициатива радва  деца и младежи в неравностойно положение, като сбъдва коледните им желания  благодарение на мрежа от доброволци в цялата страна. " Операция Плюшено мече " помага на деца лишени от родителски грижи, от социално слаби семейства, с..

публикувано на 28.11.18 в 16:55
Селин Балджъ определя работата си като биоарт, нова посока в концептуалното изкуство, която включва живи организми. Тя използва жив микроскопичен мухъл, който оставя физически отпечатък чрез директен контакт с повърхността на хартията.

Symbiartic – наука и изкуство в тандем

Изкуството и науката могат да живеят заедно, особено когато идеята е арт погледът към света на науката да разкрие нейната красота. В това вярват организаторите на изложбата “Symbiartic” в София Тех парк. От днес до неделя - 18 ноември, във фоайетата на сграда "Джон Атанасов" ще бъдат изложени творби от класическата научна илюстрация, през..

обновено на 16.11.18 в 11:21