Радиоенциклопедия „Небесна космогония”: Слънцето

БНР Новини
Снимка: pixabay
В небесната фолклорна космогония на всички народи Слънцето заема централно място. То е Бог, но нищо човешко не му е чуждо. Иска да се жени. Проявява капризи. Понякога прави пакости на хората, може да е дори отмъстително. Защо, обаче, нашите предци го наричат Райо, Райко? Ще проследим основни моменти в ритъма на земния живот, определян от изгрев до залез, редуването на сезоните, годишния календар. Как се обяснява парадоксът, че във фолклорното мислене на народната космогония зимата започва още „когато Еньо си намята кожуха”, (а това е през юни). Ще разкажем и за географски обекти и названия, които имат отношение към периодите на равноденствията, слънцестоенето и т.н.
С участието на доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН , проф. Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей - Русе, историкът и етнолог доц. д-р Ангел Янков, директор на Регионалния етнографски музей – Пловдив, пътешественикът Георги Христов, младият учен - астроном Никола Каравасилев от СУ „Св. Климент Охридски”.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..

публикувано на 20.08.20 в 09:05

Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир

Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..

публикувано на 25.06.20 в 10:07

Самотата има различни лица

Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..

публикувано на 07.06.20 в 09:15

Св. св. Кирил и Методий – съпокровители на Европа

Малцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за..

обновено на 24.05.20 в 10:21

В Музея на просветното дело в Копривщица

"Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи. Събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество. Преписвайте тази историйца… и пазете я да не изчезне!" Това казва преди повече от две столетия в своята..

обновено на 24.05.20 в 02:02

От „А” до „Я” в графити

На 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, в столичната галерия Gifted Sofia беше открита международна изложба, посветена на кирилицата в графити. Събитието се организира за втора поредна година, а куратор е известният в графити-средите варненски стрийтарт артист Алекси Иванов, на когото принадлежи и..

обновено на 23.05.20 в 17:23
Изображения на глаголически букви. Св. Кирил е замислил глаголическата „А” с формата на кръст, защото е смятал азбуката за свято дело.

Българската азбука – духовно наследство с непреходна стойност

Един от най-тачените дни в празничния ни календар – 24 май, е Денят на буквите, на българската азбука, създадена през втората половина на IX век. Този ден ни връща столетия назад, припомняйки ни едно наследство, изгряло със своята духовна светлина над земи и култури. В дните преди 24 май в Българската академия на науките бе открита изложба за..

обновено на 21.05.20 в 11:56