По принцип спор дали трябва да се увеличи минималната работна заплата или не от 1 юли не би трябвало да има, тъй като една от прочутите антикризисни мерки е договаряне на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата за страната от 1 юли, заяви в предаването "Преди всички" Николай Ненков, вицепрезидент на КНСБ. "Друг е въпросът какъв да е конкретният размер. Казвам го това, тъй като вече чувам изказвания от страна на работодатели, че въобще не трябва да се пипа минималната работна заплата през тази година и да се мисли от догодина. Не е коректно, тъй като това е антикризисна мярка и е съгласувана между трите страни - синдикати, работодатели и правителство. Що се отнася до механизма, ние сме казали принципа, че минималната работна заплата трябва да се движи в един коридор с долна граница не по-ниска от линията на бедност за страната, която за тази година е 211 лв., като подчертавам - говорим за чиста минимална работна заплата, т. е. с удържан данък и внесена лична осигурителна вноска - и горна граница постепенно достигаща до нива, както е в Европейския съюз и развитите държави, от 60% от средната работна заплата за страната. Което значи, че за да се спази това правило, минималната работна заплата трябва да е поне 270 лв. и оттам нататък постепенно, естествено няма да стане тази година, с течение на времето и след излизане от кризата, да се движи към 60% от средната работна заплата за страната, което съотнесено образно към днешна дата при триста тридесет и нещо средна работна заплата вижте колко е 60%, т. е. някъде 370-380 лв., ако говорим за тази година. Възникна спор с работодателите. Първо, една част от тях казват, че не трябва да има минимална работна заплата, включително и от някои правителствени среди също са твърдели това. Друга теза, която се прокарва от работодателите, е, че минималната работна заплата трябва да зависи само от производителността на труда и когато имаме спад в производителността на труда, тя не трябва да се пипа. Най-различни тези ... Ние предложихме 290 лв., което даваше малко над тази долна граница, която е линия на бедност, т. е. около 7% мисля, че по-високо осигуряваше до нетната минимална работна заплата за страната от тези 211 лв. - линията на бедност. Може би ще се постигне компромис от наша страна на 270 лв., за да се спази принципът, че да не бъде по-ниска нетната минимална работна заплата от тази линия на бедност. Имаме подкрепа в лицето на министъра на труда", каза Ненков.
Той се съгласи, че има логика в предложението на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов минималната работна заплата да не бъде обвързвана със социални плащания, тъй като бюджетът не можел да си го позволи през тази година. "Може би ще постигнем компромис в това отношение, но тук става въпрос за временно задържане на социалните плащания. Ние говорихме с министър Младенов онзи ден, говорихме евентуално до края на годината да се задържат плащанията, ... които са обвързани с нивото на минималната работна заплата ... Няма проблем да се задържи тяхното ниво до края на годината, но да се вдигне минималната работна заплата, като програма минимум е поне да се спази принципът нетната минимална работна заплата да не е по-ниска от границата на бедност. Така че в момента проблемът са работодателите и, пак повтарям, тази мярка беше договорена и не би трябвало ... Просто смятам, че те ще променят своята позиция", посочи Ненков. Според него обаче това е една от мерките за изсветляване на икономиката. "Знаете, че едно покачване на минималната работна заплата намалява сивия сектор", добави той.
Смятаме, че именно в условията на криза трябва да се подобри минималната работна заплата и веднъж завинаги да се сложи някаква основа на нейното изчисляване, а не всяка година да се гледа нагоре в тавана и да се увеличава с 10 лв, категоричен бе вицепрезидентът на КНСБ. "Трябва да има просто методика, механизъм, по който обективно да се прецени каква трябва да бъде за съответната година минималната работна заплата и затова настояваме за спазването на това правило - този коридор, който казах, за долната и горната граница", посочи той. Според него по-добрият вариант е задържането на нивото на социалните плащания до края на годината, отколкото да не се увеличава минималната работна заплата. "Изказвам лично мнение в момента, нямаме официално становище, но смятам, че все пак е нещо, отколкото нищо", каза още Ненков.
Той не споделя оптимизма на министерството на финансите по отношение на бюджетния излишък за април. "Излишъкът е 369 млн., а от тях 354 се дължат на вноската на БНБ в бюджета, т. е. реално излишъкът е 15 млн. лв. И ако трябва да говорим за ще има ли тенденция за излишъци и намаляване на този дефицит, който към 4-те месеца е 1,3 млрд., казваме "Не", тъй като ... в актуализацията на бюджета е заложен годишен дефицит от 4,8% от брутния вътрешен продукт, което в номинал значи 3,660 млрд. лв.", завърши вицепрезидентът на КНСБ.
Кои работодатели ще бъдат засегнати повече от вдигането на минималната работна заплата и колко души работят в частния сектор, може ли то да увеличи безработицата, как трябва да се договарят минималната работна заплата и допълнителните плащания за пенсия според министър Тотю Младенов и каква е практиката у нас можете да чуете в звуковия файл с интервюто с Николай Ненков.
