Един от интересните въпроси е доколко е проблематична и ранима новата политическа конфигурация на Балканите и дали процесът на присъединяване към ЕС е реална перспектива за балканските държави с оглед на тежкото минало, което всички ние усещаме все още. Другите въпроси, които фокусират въпросите на черногорските историци, са дали днешните Балкани могат да издържат политическите и икономическите предизвикателства, пред които регионът и ЕС са изправени и си струва да се запитаме защо в началото на 21 век нещата на Балканите остават недовършени. Това каза историкът Джордже Борозон от Черна гора в интервю за предаването "Събота 150".
След балканските войни, а после и след края на Първата световна война, Черна гора изчезва като държава и е застигната от много неволи и изкушения, загубвайки своята идентичност и държавност през Югославския период. В началото на този век обаче Черна гора успя да си върне държавността, но днес страната ни живее в едно балканско минало, в което Балканските войни представляват трудно и мъчно усещане за онова, което остава след тях недовършено и за заблудите, които Черна гора е претърпяла. Сега се надявам, че балканските народи могат да градят общо бъдеще и добросъседски и приятелски отношения. Тази енергия обаче трябва да бъде насочена към интеграцията на всички от Балканите в ЕС, заяви още той.
Разпокъсаността на Балканите показва онова, което познаваме от миналото му, желанието на Балканите е всеки да има своя държава и да постигне своята вътрешна хармония и светоусещане. Това желание обаче не може да бъде поставено под съмнение. Важното е дали миналото не може да се поправи и да промени днешния свят. Онова, което днес предизвиква загриженост, е дали днешната балканска конфигурация, с проблемите, които има в себе си, може да бъде преодоляна и аз вярвам, че това може да се случи, каза черногорският историк.
Това е един сериозен период за Балканите и техните народи. Време, в което нямат чак толкова голямо значение историческите факти и трудни моменти. Балканите стават за първи път част от дейността на балканските политически лидери. В този период балканските народи са се опитвали, освобождавайки се от Османската империя, да изградят и своите национални държави и това става именно по времето на Балканските войни, каза историкът Чедомир Антич от Сърбия.
За съжаление, вътрешната надпревара и конкуренцията между Великите сили, голямата европейска криза и последвалата Първа световна война, направиха невъзможно народите на Балканите да постигнат своите цели. В същото време това не означава, че тези Балкански войни не са били едно, колкото и да е странно това определение, велико време за Балканите. Днес, 100 години по-късно, е трудно да се направи оценката какво е било негативното и позитивното в тези войни на Балканите. Естествено, че всяка война по дефиниция е лоша, но това са били предимно войни за освобождаването на балканските народи. Условията, в които се намираме днес, показват, че Балканите са още по-разпокъсани днес, отколкото по времето от двете войни от преди 100 години, обясни историкът.
Този регион е все още натоварен, ако не със същите то поне със сходни проблеми, които бяха последица от първата и втората балканска войни, и то по-скоро не реализирането на някои големи идеи, които са имали всички страни съседи на Османската империя. В момента Балканите не са толкова експлозивни, заради липсата на политическа и военна сила, както и заради европейската им ориентация и интеграция. В този момент имаме проблем и криза с признанието на Косово, както и отношенията между Косово и Сърбия. От друга страна имаме проблем и с Македония, както с онези които са вътре в нея, - албанците, и така и с тези, които са извън нея. Свидетели сме на проблеми между македонците и албанците вече съвсем редовно почти на няколко години, коментира историкът Игор Деспот от Хърватия.
По отношение на сръбския и албанския национални въпроси на Балкани Деспот коментира: Въобще не са решени. Проблемът е в това, че сръбските власти било то заради своето население, не могат да признаят независимостта на Косово. Албания за разлика от Сърбия пък смята, че Косово трябва да бъде признато като независима държава. Проблемът е това, че в момента никой от сръбските политици не би приел новата реалност, свързана с Косово. Днес Сърбия по много причини, и поради загубите от последните конфликти и поради европейската си интеграция не може да си възвърне суверинитета над Косово, макар именно това искат част от населението и от политиците й. Мисля, че още поне няколко години ще продължи нестабилната ситуация между Косово и Сърбия. Ситуацията е такава, че хората и народите не са доволни от този мир, които има помежду им.
Интервютата чуйте в звуковите файлове.
