Вашингтон се събуди рано на 21-ви януари. Желаещите да видят на живо Барак Обама пред Капитолия бяха насърчени да се възползват от отварянето на метрото в 4 часа, за да избегнат опашките и тълпите. От транзитната система на Вашингтон очакваха часът пик да продължи до 9, но и малко след това на станциите можеха да се видят необичайно голям брой хора. Придвижването обаче ставаше без проблеми и нямаше изнервени граждани. Повечето бяха с усмивка на уста и коментираха как са се сдобили с билети за събитието, тъй като достъпът до по-близката част до Капитолия беше със специални покани, раздавани от конгресмени на близки и приятели.
Еуфорията можеше да се усети и на улицата, където не остана нищо друго, освен да се слееш с тълпата и тя да те повлече. По специалните маршрути за хора с билети и такива без имаше отворени музеи с указания, че изходът към Нешънъл мол – мястото на събитията – е затворен. Често се срещаха и предриемчиви търговци, които продаваха сувенири.
Въпреки студа и вятъра около 700 хиляди очакваха заклеването на Барак Обама пред Капитолия. Заниманията им бяха развяване на безплатни знамена, които получаваха от доброволци, или търсенето на камера на някоя от телвизиите, с цел задължително да влязат в хрониките на световните новини.
Няколко специални гости се откроиха на събитието, сред които беше Мърли Ивънс Уилямс, която прочете молитвата. Тя е трябвало да изнесе реч по време на протестите за граждански права във Вашингтон преди 50 години, но не успява да достигне. Тогава Уилямс загубва съпруга си и половин век след това, на 79 години, тя имаше възможност да произнесе молитвата в деня на Мартин Лутър Кинг на около 8 километра от гроба на съпруга си в Арлингтън.
Малко преди 12 часа Барак Обама положи клетва, заобиколен от съпругата и двете си дъщери, положил ръка върху библиите на две американски икони – Ейбрахам Линкълн и Мартин Лутър Кинг, символи на борбата за равнопоставеност и активна гражданска позиция.
Докато тълпата ръкопляскаше, някои очакваха да видят и чуят как Бионсе изпълнява националния химн, журналистите се готвехме да чуем посланието на американския президент и да открием тона на американската политика през следващите 4 години.
В началото на втория си мандат американският президент насърчи сънародниците си да отхвърлят политическия абсолютизъм и призова за национално единство. Речта му след полагането на клетва начерта една прагматична линия за справяне с предстоящите предизвикателства.
Като посочи постиженията на предшествениците си, Обама заяви, че има още какво да се направи и че пред Америка все още има път, който трябва да се извърви. Това беше и лайтмотивът на изказването му.
От гигантската платформа от западната страна на Капитолия първият цветнокож президент на Америка говори пред около 700 000, които развяваха знамена в студения и ветровит януарски ден.
Някои от акцентите на речта бяха свързани с правата на различните и равнопоставеността им. За първи път в обръщение на президент по време на встъпване в длъжност бяха споменати правата на хомосексуалистите. Темата беше продължена и с поема, представена от Ричард Бланко - най-младият поет, рецитирал до момента. Обама се застъпи и за квалифицираните имигранти и призова те да бъдат включени в работната сила на страната, вместо да бъдат експулсирани.
В 18-минутната реч Обама настоя и за справяне със заплахата от глобалното затоппляне, но липсваше разискване на външната политика на Америка.
В края на речта по традиция американският президент отправи благословия към присъстващите и Америка като цяло.
Дошлите от всички краища на Америка да видят речта изчакаха останалата част на церемонията, насладиха се на Бионсе и нейното изпълнение на химна и се отправиха към добре маркираните изходи.
Въпреки предстоящия след два часа парад огромните опашки пред метростанциите демонстрираха, че значителна част от дошлите бързат да се приберат вкъщи... все пак повечето от тях бяха останали на температури близки до нулата поне 4 часа.
