Оставките на Игнатов и Семерджиев дойдоха часове след като ГЕРБ излезе в позицията на губещ от референдума. Политическият отговор е ясен. Това са изключително чувствителни области: колко сме платили за ток, за парно и какво става с образованието. Тази реакция, сама по себе си, е опит да се влезе в нова инициатива, да покаже министър-председателят, че контролира политически нещата в страната.
Това каза за "Хоризонт" и предаването "Преди всички" депутатът от ДСБ Веселин Методиев, който е и член на Комисията по образование към НС. Според него резултатите от референдума не бива да бъдат подценявани:
Ако към гласоподавателите от неделя добавим броя, който традиционно получава ДПС, и се върнем към европейските избори, това е същият брой гласоподаватели, като 2007-а година.
Методиев заяви, че министър Игнатов е допуснал грешка, като не е овладял проблема във ведомството:
Моето становище е записано в стенограмите от първото заседание на Комисията преди Нова година. Обърнах се към министъра и казах, че се нуждаем от радикални, персонални и нормативни промени - израз, с който министърът трябваше да се справи. За съжаление, в политиката не се доказва, като в прокуратурата, вина, а или успяваш да отхвърлиш съмнението, или освобождаваш този, върху който е съмнението. След като това не се случва вътре в министерството, нормалният път е да се отиде в правителството. Там министър-председателят е този, който трябва да се справи със ситуацията. Тоест или да отхвърли категорично съмненията, по начин, който не може да бъде дискутиран по-нататък, или да стовари политическата отговорност върху министъра, защото няма върху кого друг. Той не може да се занимава с администрация, защото не е негова работа. Грешката, която се допусна от г-н Игнатов, е, че позволи да се развие целият този процес, да стигне до върха на изпълнителната власт. Там друга реакция не можеше да се очаква, освен тази, която се случи.
Депутатът Ваня Добрева от БСП, която също е член на Комисията по образование, коментира:
България е с най-ниските нива за наука от всички държави-членки на ЕС. Срамота е процентът от БВП, който се отделя за наука. Оставката на един или друг фактор не знам доколко ще реши реалните проблеми, които в момента наблюдаваме. Има много грешки през последните години. Не би трябвало да политизираме до крайна степен този въпрос. Сега е много важна тема дали учените ще емигрират.
