Tрима са кандидатите за патриарх на Българската Православна Църква - ловчанският митрополит Гавриил, русенският митрополит Неофит и старозагорският митрополит Галактион.
Общите черти между тримата кандидати за патриаршеското було не са много, но тези които ги определят за тяхното служение са интересни.
Възрастта и на тримата е сходна. Неофит е роден през 1945 г., Галактион - през 1949 г., а Гавриил през 1950 г. Двама от тримата митрополити са родени в София, а един в пазарджишкото село Ветрен.
Другото, което сближава митрополитите, е освен духа на атеистичното време, но и тяхното поемане по пътя на висшето православно духовенство. Неофит и Галактион по едно и също време поемат по пътя на духовното си служение. През 1959 г. Неофит постъпва в Духовната Семинария, където 4 години по-късно отива и бъдещият старозагорски митрополит Галактион.
Галактион пръв приема монашеско ръкоположение през 1969 г., докато Неофит става монах едва след като завършва Духовната академия през 1975 г. И двамата обаче почти по едно и също време стават архимандрити, през средата на 70-те години на миналия век.
Галактион влиза в полезрението на комунистическите служби за сигурност, след като става протосингел на Врачанската епархия при митрополит Калиник, преди да замине в началото на 80-те на специализация в германския град Регенсбург.
Животът на Гавриил обаче се развива по друг начин. Покойният му баща работи в строителството в бивша Чехословакия дълги години, където той прекарва ранните си и юношески години. В началото на 70-те години бъдещият митрополит Гавриил завършва висше инженерно образование, но не след дълго обаче тръгва по духовния път, става монах и в края на този период завършва и Духовната академия.
Гавриил заминава за Москва, където като специализант на Московската духовна академия в средата на 80-те е ръкоположен за архимандрит. Но епископското си достойнство получава твърде късно в края на 90-те, когато става викариен епископ на тогавашния български патриарх Максим.
Разликата между тримата е, че докато Неофит и Галактион стават епископи през 80-те години, то Гавриил става такъв едва в края на 90-те години, когато България вече е станала демократична държава. Богослужебният път на Галактион е свързан с двама влиятелни духовници от Православната ни Църква - покойния Панкратий, който беше старозагорски митрополит, и не последно място с Калиник, който е врачански митрополит. Имената и на двамата висши духовници, с които Галактион започва духовния си път са свързани с бившата Държавна сигурност, а след промените пък се превръщат във водещ фактор в разкола - епизод който много дълги години оставяше влиянието си върху случващото се в Църквата ни. Затова никак не е случайно, че Галактион влиза в структурите на бившата Държавна сигурност, а през 90-те години участва и в разкола на БПЦ.
Навлизането на Неофит и Гавриил в духовно богослужебния живот на Църквата ни става при една много светла личност, какъвто е левкийският епископ Партений. Това е човекът, който иначе е бил дясната ръка на двама патриарси от възстановяването на патриаршеското достойнство на Българската Православна Църква преди 60-те години. Поради нежеланието му да стане част от някогашната репресивна система, Партений остава завинаги епископ, но пък успява да наложи като помощници и по-млади духовници на патриарх Максим - Неофит и Гавриил.
Сближаването на Неофит с патриарх Максим го прави интересен за комунистическите служби. Неофит и Гавриил, бидейки близо до покойния патриарх Максим през 90-те години, стават и много активни по отношение на разкола и преодоляването му в този период.
Ако бъде избран Неофит или Гавриил, то може да се очаква, че Църквата ще се опита да възстанови бързо загубеното си обществено доверие. Ако Галактион поеме делата обаче, никак не е изключено да видим едно задълбочаване на и без това сложните отношения и напрежението не само вътре във висшия клир, но и сред вярващите.
По публикацията работи: Николай Кръстев
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
