Кога и в България референдумът по важни обществени въпроси ще се превърне в естествен акт, както е в развитите страни от Европейския съюз? Как тази форма на гражданска инициативност и право на мнение да бъде по-лесно осъществима и на наша територия, за да се приближим като български граждани до правата на всички граждани на страните - членки на Евросъюза, до така наречената "пряка демокрация"?
Референдумът, който се проведе в Стара Загора с въпрос "Да бъде ли закрит Централният артилерийски технически изпитателен полигон "Змейово"?" се определя като провален. Причината е ниската избирателна активност, която не позволява при положителен отговор на повече от 50 процента от гласувалите допитването да стане основа за действия по закриването на полигона. Условието по сегашното ни законодателство е до урните да излязат поне толкова граждани, колкото са били на последните местни избори.
Инициативата, обичайна за демокрациите и похвална за напъващите се да градят гражданско общество, бе обречена в зародиш. Прави са онези, които ще казват, че хората не са имали възможност да направят информиран избор. И че правилата за референдумите трябва да се преоценят. След референдума проблемът остана. Загубихме от играта на демокрация, пише журналистът Ина Михайлова.
Въпреки ниската активност допитването има своето значение за установяване на практиката на пряка демокрация, казва Николай Николов, доктор по право, експерт по Закона за референдумите. Според него измененията в закона за референдумите стават наложителни, за да изпълняват допитванията ролята си да изразяват мнението на гражданското общество, с което институциите трябва да се съобразяват.
