Всеки, който стане държавен секретар на САЩ, осъзнава, че ако иска да бъде вземан насериозно като значим играч в Близкия изток, несъмнено трябва да посвети част от времето си на проблема между Израел и Палестина. А Обама, като всеки друг президент във втория си последен мандат, е загрижен за наследството, което ще остави в историята. Ако нещо излезе от това усилия с израелците и палестинците, то ще бъде невероятен удар, но може и да последват критики, ако няма резултат. Това заяви в предаването "Събота 150" американският анализатор на близкоизточните въпроси проф. Джон Еспозито.
Уязвимостта на администрацията на Обама и на Кери е факт по отношение на доверието в тях. Хората наистина може да са цинични и да казват, че САЩ не са откровени за политиката си, например за отношението им към Арабската пролет и бъдещето на арабския свят. Когато беше намесата в Либия, се появи изразът, че президентът иска да води от задните редици. Много обаче биха възразили, че в крайна сметка САЩ по скоро изпадат от задните редици. Пълна хаотичност наблюдаваме спрямо Сирия. Обама казва, че иска Асад да напусне властта, но не прави нищо съществено по въпроса. Той остана мълчалив и за протестите в Бахрейн. Заедно с ЕС, САЩ са достойни за критики заради реакцията им за Египет. От една страна твърдят, че насърчават утвърждаването на демокрацията по света, но дори не пожелаха да нарекат преврата в Египет преврат. С изявленията си миналата седмица, че САЩ не били длъжни да дават оценки на станалото в Египет, Обама отвори пътя към предоставянето на 1,5 млрд. долара помощ на правителство, назначено от военните. САЩ настроиха срещу себе си не само привържениците на Морси, но и привържениците на революцията в Египет. Преминаването към израело-палестинския въпрос е сигнал, че САЩ все още искат да са значим играч в региона.
Според Еспозито, Нетаняху няма желание да върви към мирно споразумение. Той добави мнението си, че Абас оставя впечатление на слаб палестински президент. По думите му, за Нетаняху и САЩ Абас е удобният събеседник. Еспозито подчерта, че впечатлението е, че Близкият изток не е сред водещите приоритети на администрацията на Обама. Не виждам как САЩ биха могли да бъдат решаващ фактор нито за израело-палестинския спор, нито за страните от Арабската пролет или Сирия, изтъкна той.
Винаги е подходящ момент за постигане на мир, категоричен е Йоси Бейлин – бивш дипломат и министър в няколко правителства на Израел. Според него американците нищо не могат да направят в Сирия.
САЩ нямат други полезни ходове в Сирия, освен да чакат и да видят какво ще се случи. Следователно те не са си загубили времето с израело-палестинския въпрос. /.../ Колкото до окончателното споразумение за двете държави – то изглежда доста далечно, ако сравним позициите на двамата лидери – Нетаняху и Абас. Ако САЩ видят, че диалогът се превръща в караница, вместо в сериозни преговори, трябва да се върви към друг вариант. Става дума за втората фаза от пътната карта за мир в Близкия изток - създаването на палестинска държава с временни граници. Дори двете страни да предпочитат окончателно споразумение, те биха се съгласили и на временно, ако има ясна визия и определени срокове за постигане на пълен мирен договор.
Враждебността ще нараства още повече, ако няма мирно решение. Шансовете на Хамас да спечели половината от Западния бряг ще стават по-големи, ако не се постигне мирен договор с Израел. /.../ От жизнено важен интерес за Израел е да се стигне до решение, при което ние да не доминираме повече на Западния бряг. То е по-важно за нас, дори повече отколкото за самите палестинци, коментира Бейлин.
Интервютата чуйте в звуковия файл.
