Този път в предаването ще се срещнете с лириката и личността на поета Иван Есенски. Той е роден на 21 ноември 1949 г. в с. Мухово, Софийско. Завършва гимназия в Пазарджик, а философия и българска филология - в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е като строител, редактор в Радио Пловдив, гл. редактор на военна редакция в БНР, директор на издателство “Народна култура”. В момента е изпълнителен секретар на Академията за европейска култура “Орфеева лира”. Член е на Съюза на българските писатели. Публикувал е 12 книги с поезия и есеистика. Създал е няколко документални филма, автор на две пиеси. Негови книги и отделни творби са преведени на 17 езика, носител е на наши и чуждестранни награди. Последната получи по време на международния поетичен фестивал, състоял се в Румъния. Домакините отличиха българския поет с медал и почетен диплом “За достоен принос в културата на Балканите и Европа”.
Във фестивала участваха поети от 68 държави. Есенски изнесе авторски рецитал във вила “Флорика”, собственост на известната фамилия Братияну, от която произхождат много румънски политици, интелектуалци и общественици. За този български успех и за новата книга на поета ще разговаряме този понеделник. Ето и едно стихотворение типично за лириката на Есенски, с което ще можем вътрешно да се подготвим за раздялата ни с есента…
Ноември
Да се избистрят думи и води.
Денят да се смалява неохотно.
Да падне здрач. Дете да се роди.
Да се събуди жив и здрав животът...
И лист по лист свенливата бреза
да свлича златотканата одежда.
Да капе дъжд – сълза подир сълза.
Да лъхне тлен. Тъгата да е нежна.
А в пръстите ми – хлад и тишина.
И светлина – където през сърцето
минава тънък белег от жена,
та цял живот отвътре ми е светло.
И някъде в началото, или
накрая, или просто по средата,
отвътре плахо да ме заболи
и да напомни, че е в мен – душата.
И да ме осени – защо дойдох
и кой така съдбата ми изприда.
И да въздъхна: Господи, видох!
И като дядо Йоцо – да го видя.
Предаването “Какво се случва” може да слушате в понеделник, 2 ноември от 17.00 часа.
