26 януари
Сватбата – любов и музика
Днес продължаваме с разказа за присъствието на музиката в едно от най-красивите и романтични семейни събития - сватбата, прекрасен празник на любовта.
Всяка култура и епоха има отражение върху вида, формата и съдържанието на сватбеното тържество. Но има някои универсални моменти, сред които на преден план излиза създаването на подобаваща атмосфера чрез музика. Освен менделсоновият марш огромна популярност има и сватбеният хор от операта „Лоенгрин” на Вагнер. Стандартното му приложение е в момента, когато булката влиза, но красотата и актуалността на творбата разрешава много по-свободни вариации в това отношение. Когато прозвучава в началото на церемонията, това не е в пълен синхрон с мястото на този марш в самата опера. В нея песента се изпълнява след официалната част от жените на празненството, докато те съпровождат булката Елза до нейната стая.
Напоследък все по-голяма популярност в брачната церемониалност придобива рязането на сватбената торта от главните герои в празненството, както и бляскавият и бурно аплодиран танц на младоженците. А благопожеланията на всички присъстващи са двойката да сътвори новия си съвместен живот с увереност и достойнство! Съвсем в духа на императорския валс опус 437 от Йохан Щраус-син – все още актуален със своето настроение и живот два века след създаването си! Оригиналното заглавие е „Ръка за ръка” - така този концертен валс се появява по повод откриването на берлинската концертна зала „Кьонигсбау” на 19 октомври 1889 година. Замислен е обаче няколко месеца преди това като символична наздравица за приятелството между Австрия и Германия, а обстоятелствата са посещението на австрийския император Франц Йозеф при немския кайзер Вилхелм ІІ. Името „Кайзер валс” е предвидливо предложено от издателя Фриц Зимрок, за да може да се удовлетворят вкусовете на много повече царски особи, както и за да могат танцуващите да усетят великолепието на танца. След изпълнението на двамата младоженци следва покана и към останалите гости на сватбеното тържество с „Покана за танц” на Вебер…
19 януари
Сватбената церемония
Днес ще се потопим в атмосферата на големия семеен празник, който бележи преход в живота на човека от едно състояние в друго – сватбата. Сватбените церемонии, традиции и обичаи варират в различните култури, етнически и религиозни групи, държави и социални прослойки. В преобладаващите случаи присъства специално сватбено облекло, размяна на брачни клетви, получаване на подаръци, публично признаване на брака от лице със законово право да го обяви за официален, както и последвало празненство с поканените гости. Важна част от самата сватбена церемония е музиката, която може да е допълнена с поезия, четения от свети писания, и молитви.
В западноевропейската култура един от най-старите сватбени церемониални обичаи е размяната на сватбените халки – най-универсалният символ на брака. Произходът му не е ясен, но това не променя значението му, защото кръглата форма на пръстена символизира безкрайната и непресъхваща любов, верността и отговорността на брачния съюз. Другият западен символ - бялата булчинска рокля днес е възприет от много различни култури по света. Традицията идва от Викторианската епоха и въпреки всеобщо разпространеното мнение бялата дреха не символизира девствеността – това е ролята на воала пред лицето, а роклята извежда на преден план чистотата.
Не можем да си представим днешна сватба без знаковата музика на Феликс Менделсон Бартолди – неговия сватбен марш. Немският композитор го съчинява през 1842 година като част от сценичната музика към пиесата “Сън в лятна нощ”. За пръв път като сватбена музика прозвучава на 2 юни 1847 година при венчаването на Дороти Карю и Том Даниел в църквата “Свети Петър” в Тивертън, Великобритания. Истинска слава обаче придобива едва след 25 януари 1858 година, когато звучи на церемонията по встъпване в брак на принцеса Виктория и Фридрих III.
След сватбения ден пред младоженците стои огромното предизвикателство как и дали да продължат своята романтична история за години напред. Образци на подобно съвършенство се откриват сред съюзите на творческите и артистични личности. Например последните години от живота си “славеят на Норвегия” – композиторът Едвард Григ прекарва заедно с жена си Нина, изпълнителка на много от песните му, в къщата им със знаменателното име Тролдхауген – Хълм на Троловете. Това е близо до родния му град Берген и днес техният дом е превърнат в музей. Там семейство Григ празнува сребърната си сватба през 1882 г.
12 януари
Балната и салонната музика на ХІХ век
Днес поемаме с танцова стъпка, за да се потопим в атмосферата на балните зали в Европа от 19 век. Тон задава звездната фамилия Щраус (като започнем от бащата и стигнем до синовете), чиято слава расте. Дотам, че днес трудно бихме си представили без новогодишните концерти на Виенската филхармония, предавани в цял свят от златната зала на „Музикферайн” тяхната музика. Една 71-годишна традиция, започнала по идея на един от най-добрите Щраусови диригенти Клеменс Краус.
Наред с фамилия Щраус, в Европа творят и други композитори като Пол Агрикола Жанин и Теобалд Бьом; без тях би било несправедливо да опишем музикалната атмосфера на балната и салонната музика от 19 век. Техните произведения обаче са без танцовия блясък на валсовете и мазурките и са предимно с по-камерна звучност. Но са част от епохата и стила на салона! Всъщност салонът като социална институция се свързва с Франция и Луи ХІІІ и присъствието на музиката е с естетическа и изискана функция. Доминират аристократичните дами с интереси във всички области на изкуството, политиката и морала. В 19 век думата „салон” придобива и ново значение – място за провеждане на частни или полупублични концерти. В тези зали виртуози като Лист, Шопен и Шуман постигат първите си успехи. През 1836 година именно Шуман говори за два вида салони, които са типични за епохата – аристократични, в които високо образовани кръгове знаят как да ценят по достойнство музиката, и салони за чай и партита, където музиката е само част от атмосферата. Затова и салонната музика на 19 век се развива в две посоки – практична музика на танцова основа, и характерни пиеси, понякога получаващи цинични оценки от сериозните музиканти и, от друга страна, виртуозни фантазии, ронда, капричии и концертни ансамбли.
5 януари
Музиката в новогодишния празник
В първото за 2010 година предаване оставаме на празнична вълна и ви разказваме за музиката през новогодишното веселие. Всъщност посрещането на Новата година е един от най-старите отбелязвани от човека празници. Според някои исторически данни тя за пръв път се е празнувала преди 4000 години в древната Вавилонска кула. Тогава Нова година била в първия ден след пролетта – сезонът на засяване на реколтата и цъфтежа на растенията. В древноримския календар първият нов ден е 1 март, затова в наименованията на месеците, които използваме и до днес, септември е седмият, октомври – осмият, а декември – деветият. Но около началото на първото хилядолетие и по-точно през 153 година преди Христа, римляните започват да отбелязват настъпването на новата година на 1 януари, което остава непроменено досега. Денят и съответно месецът били наречени на Янус – богът на входовете, изходите, вратите и всички начала. Неговото изображение било с две лица – едното гледа напред, а другото назад.
Много от древните обичаи остават по някакъв начин съхранени и пренесени в днешното ХХІ столетие. Например древните маскарадни игри. Сред тях е и празникът Сурва в България – най-големият зрелищен български обичай, който представлява древен новогодишен ритуал за гонене на злите духове и сили чрез маски и огън! Кукерите са ритуални маскирани фигури, наподобяващи демони, и заедно със сурвакарите играят различни обреди за здраве и късмет. Подобен обичай за прогонване на лошото се е запазил и други народи по света чрез новогодишния маскарад. В Колумбия пък главен герой на новогодишния карнавал е Старата година, която се разхожда на високи кокили и разказва на децата смешни истории, а Папа Паскуале, който е колумбийският Дядо Коледа, организира фойерверки.
Навсякъде по света хората свързват Нова година с надежда и стремеж към по-добър живот. Една от най-разпространените традиции е свързана с вземането на важно решение – за древните вавилонци това е било да върнат взетото назаем оборудване за стопанството, в по-късните векове и дори днес, на преден план идва да извършиш някое отдавна отлагано нещо, като например отказване от вреден навик, смяна на работата, предприемане на ново начинание или далечно пътуване. Жертваш нещо от миналото и отваряш място за бъдещето! Но трябва да внимаваш с какво ще се разделиш, защото има неща като старото приятелство, които те крепят през целия живот и топлят сърцето ти!
Друго утвърдено предание е, че човек може да повлияе на късмета си през идващата година в зависимост от това какво е правил или ял през първия ден на годината. Затова повечето хора прекарват празника и първите минути от него с най-близките си приятели и семейството с много наздравици в приповдигната празнична атмосфера.
В различните държави има нюанси на някои от обичаите. В Италия е важно да се освободиш от старите вещи. В Япония в новогодишната нощ прозвучават 108 камбанни удара, защото всеки от тях съответства на пороците – всъщност те са 6, но имат по 18 разновидности. Във Франция, който получи бобче в новогодишната питка, е „бобеният крал” и в празничната нощ всички му се подчиняват. В Маями празникът е през най-топлото време на годината и затова той се нарича фестивал на водата. Там хората си пожелават един на друг щастлива нова година чрез поливане с вода. Подобно нещо има и в Куба, където изливат ведро с вода през прозореца, за да е светъл пътят, както е светла водата. В Централна Европа обаче има много танци и новогодишни концерти.
29 декември
Коледната музика – традиции и съвременност
В петия от 12-те празнични дни, свързани с Рождество Христово, проследяваме как празникът вдъхновява композитори от различни епохи за създаване на произведения с коледни заглавия в съответния за епохата дух и стил.
Франция през 17 век: повечето творци хармонизират или обработват популярни фолклорни и църковни песни за Рождество Христово. Срещат се, макар и в по-ограничен брой, отделни образци на оригинална оркестрова музика, написана специално за празника, като например тази на Марк-Антоан Шарпантие.
Барокова Италия: Библейската страна на празника дава възможност за две полета на музикална изява – имитация на ангелска песен за възхвала на бога и непринудената селска звучност на пастирските гайди. Подобен стил на поведение е характерен и в композиторската музика на барокова Италия. Известните и богати фамилии в градовете, които всъщност поръчват музикалните творби, имат силно раздвоени желания: от една страна – чистота и възхвала на Рождеството, от друга – да има и светско забавление. Така се стига до използване на отделни стихове от Песен на песните, взети изолирано и извън техния контекст, и преживели своеобразно „пречистване” чрез асоциирането им с определена светица. Религиозната наситеност се комбинира с естетическата светска наслада и процъфтява жанрът на коледната кантата. Съществува и друга традиция –овчарите, живеещи около градовете в периода на Рождество Христово пристигат по улиците и площадите и свирят на своите традиционни инструменти. Затова в много от авторската музика откриваме имитация на този звук като стремеж да се пресъздаде автентичността на коледната атмосфера.
Бенджамин Бритън, ХХ век, „Коледна церемония”: търсене на характерната ангелска чистота чрез внимателен и уникален подбор на гласове и тембри. Трите дисканта и арфата разкриват стремежа за намиране на невинност, простота и кристалност в звученето. Цялостната драматургия не би била пълна, ако не добавим и акустичните особености при изпълнението в църква или катедрала – извисява се песен, понесена към небесата!
22 декември
Духът на коледните песни
В навечерието на най-светлия християнски празник – Рождество Христово, ви разказваме за някои от най-популярните и традиционни песни, изпълнявани по това време на годината в чест на святото събитие от Витлеем. Коледната музика съчетава богослужебни обичаи и фолклорни практики и може би това е една от причините за огромната популярност на някои творби по цял свят, независимо от произхода им. На този великолепен празник като че ли най-ясно се обединява духовното и земното – пеем песни за възхвала на празника, звучи красива музика и има много веселие, игри, подаръци и радостни танци. За много хора това е най-хубавото време на годината! В предаването ще научите и коя древна легенда използва американската композиторка Кетрин Дейвис в своята Коледна песен за барабанчето; какви рождественски песни са пели монасите бенедиктинци през 14 век; как се ражда един шедьовър – символ на творческото сътрудничество на музиканти от различни епохи – Йохан Себастиян Бах и Шарл Гуно и тяхната „Аве Мария”. И още: правилно ли е названието „Шубертовата Аве Мария”, какъв е оригиналният авторов вариант, какво е съдържанието на песента-молитва и кой я изпълнява. И накрая, едва ли можем да си представим музикалната коледна атмосфера без прочутия химн Adeste fideles („Елате всички вярващи, елате във Витлеем при Младенеца”), затова ще ви представим и неговата многовековна история.
15 декември
Най-ниският човешки глас
Басът е най-ниският човешки глас! С него завършва поредицата от срещи, в които ви запознахме с характерните особености на женските и мъжките певчески тембри и ви представихме използваната в оперния, оперетния и мюзикълния жанр височинна класация.
Днес ще чуем едни от най-популярните басови партии в световната музикална палитра.
8 декември
Средният мъжки певчески глас
В предаването продължаваме разходката сред човешките певчески гласове, техните качества, особености и нюанси. Този път ще ви срещнем със средния по височина мъжки тембър - баритона, както и с образците в световната музикална литература, написани за певци с баритонова звучност.
1 декември
Откъде идва названието тенор
Ако сте си задавали въпрос откъде идва названието на тенора като певчески глас – време е да получите отговор в днешното предаване. Ще научите още кои са разновидностите на този висок мъжки тембър, техните качества и подходящи оперни партии.
