По този повод Владимир Атанасов представи в "Артефир" излязлата днес негова книга “Никола Вапцаров в света на постомодерната комуникация”. Въпреки че по незнайни причини държавното официално честването е отложено с една седмица, Вапцаров се е родил на този ден и трябва да бъде почетен. Книгата е писана в продължение на 20 години. Първата негова публикация на тази тема е от 1988 г. Левият мит за творчеството на Вапцаров е най-популярен, смята Владимир Атанасов. Еко какво още сподели той в предаването:
“Историите на четенето на Вапцаров са много интересни и показателни. Дълго време лявата критика, която конструира левия мит, се опитва да чете тази поезия по един определен начин. Левият мит създава своя схема и се стреми всичко да постави в нея. В един момент се оказва, че лявата критика е продължение на онова, което аз бих нарекъл революционна лява практика. Тя употребява Вапцаров, точно както критиката го прави още дълго след това, четейки го превратно и еднозначно и без разбиране. Съществува обаче един феномен – въпреки всичко това, този поет 100 години след рождението си продължава да вълнува не само ценителите на поезията, а ценителите на искреното слово. Той продължава да бъде национална светиня, защото е създал една поезия надпартийна, надидеологическа, една постомодерна поезия, която пита за мястото на човека в съвременния свят. Религиозните мотиви създават една много трайна, стабилна основа, върху която израства езиковата тъкан на Вапцаровата поезия. И тази езикова тъкан се вмества и политическото клише, и терминология от техническия език, вмъкват се цитати от българската поезия, компоненти от драматургията и киното, но върху основата на тази религиозна образност. Психологически Вапцаровата поезия стъпва върху установена символика. Тя не създава собствен символически апарат, но използва изключително умело, брилянтно бих казал, съществуващия в българската литература символически инструментариум. По този начин поезията му превръща религиозните съдържания в езикови матрици. Психологически този поет изразява в своята поезия един двойнствен аспект на човешкото битие. Тази поезия се стреми да възстанови истината на човешкото битие. Това е животът възможност. Прекрасно очакване за развитие на истинските свои творчески качества. Дълго време на Вапцаровата поезия се гледа като на една богата риторическа организация, а тя покрива почти дословно характеристиките на постмодернизма, каквито ние в момента сме в състояние да дефинираме. Тази поезия обединява своите религиозни мотиви с готови идеологически пропагандни клишета. Така се създава една динамична двойнствена поетическа тъкан, в която Вапцаров съумява да отправи към нас своите послания на гражданин, на човек, на творец, на вярваща личност, която е убедена, че чрез вярата може да променя света. Всеки който е запазил интереса си към поезията на Вапцаров е запазил своя естетически вкус".
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
