23 февруари
Бароковият бал – ІІ част
За бароковото изкуство са характерни преувеличеното движение и претрупаните детайли; прекалена орнаментация и сложни линии; създаване на величие, изобилие, драматизъм и напрежение. Пищни и сложни са и танците на тази епоха. В балните зали на европейските дворове почти задължително присъствие имат ригодон, менует, гавот, англез, екосез, контраданс, бурре, канарио, сарабанда, паспие, кадрил и т. н. Всички тези танци имат различен национален произход, който много бързо остава на заден план. Може би затова допринасят модните увлечения на богатите и строгите унифицирани хореографски движения!
Когато кажем барокови танци, най-често имаме предвид френския благороднически стил и танцовата техника от края на 17 и началото на 18 век, въпреки че в епохата съществуват много други форми на обществени или театрални танци. Именно Кралят-Слънце, Луи ХІV и неговият двор организират, подреждат и култивират танцовото майсторство и хореографските движения. Както винаги Париж дава тон в модата! Френският стил силно повлиява случващото се в балните зали и театрите в цяла Европа. Френските майстори-танцьори са високо ценени специалисти, които създават хореографската нотация, френският маниер завладява цяла Европа, а френските танцови ръководства са превеждани (и съответно перифразирани) на различни езици.
Днес може да ни се стори странно, но в бароковата епоха танците имат не само огромно социално, но и съществено политическо значение. Уменията в балната зала се оказват решаващи за избора на посланици. Обикновено на подобно аристократично събитие в центъра играе една двойка, а всички други гости са подредени до стените на стаята. Хората с най-знатен произход седят на единия край на стаята и танцът е обърнат към тях. От описанието за хода и етикета на тези балове, получено от Пиер Рамо, можем да предположим, че всеки танцува два пъти с различни партньори. Тъй като се изисква доста време, изглежда че предварително е решено кой да танцува - това е неговият звезден миг. За останалите има друга възможност - участие в груповите и масовите танци.
Важно е да отбележим, че танците при френския благороден стил са активни, партньорите се движат в цялото пространство често в симетричен рисунък. Понякога двойката играе собствена хореография с лично избрана музика.
16 февруари
Бароковият бал - І част
Танцовото изкуство винаги е имало съществена роля в историята на човечеството - било то с ритуален, политически, социален, елитарен или развлекателен привкус.
В бароковата епоха танците са прекрасен образец на повсеместно разпространените правила на поведение. В танца човешкото тяло трябва да бъде идеално контролирано от самия изпълнител. Освен това танцьорът не се изявява като индивидуална личност и няма солиращи функции, той е част от групата. Но за да се присъедини към всички останали, трябва да прилага общоприетия език на жестовете - нещо като специфичен код на общуване. По този повод аристократичните среди в Европа въвеждат строгите си изисквания за овладяна телесна позиция и контролирана осанка. Всяка поза или поклон е знак на уважение.
Всички участници в баловете, особено през ХVІІ век, се стремят да блеснат със своите маниери, добър вкус и подходящи връзки и познанства. Кавалерите не избират сами дамите си. Тази роля е поверена на церемониалмайстора. Първоначално всяка двойка танцува сама под зоркия оценяващ поглед на всички останали. Затова стремежът да се изпълнят стъпките много точно е силен, като това помага двойката да спечели всеобщо одобрение. Малко по-късно в тази епоха първият колективен танц става курантата -танцуват я цели 12 двойки. Дали поради тези или поради други причини, курантата бързо си спечелва славата на любимия танц на Луи ХІV.
През 1663 година на мода идва менуетът, а неговото кодово название е “кралят на танците” или “танцът на кралете”. За да се справиш със сложната схема на неговите хореографски движения е необходимо тримесечно обучение. Менуетът е величествен и тържествен, красив, изискан и грациозен. Изпълнен е с много поклони и реверанси, а пищните костюми на изпълняващите го по разбираеми причини изискват бавни и плавни движения. Кавалерът е с галантно-почтително поведение и тялото му изразява преклонение пред дамата. По характер менуетът е по-скоро танцов диалог, а двойката се движи по строго определена схема и композиционен рисунък. Но усилията си заслужават, защото в изисканите общества мнението за танцувалните умения е определящо и “който е добър в менуета, е добър във всичко останало”.
От цяла Европа Франция е страната, където най-сериозно се изучават всички танци. При Луи ХІV баловете достигат необикновен блясък и поразяват със своя разкош, изящни костюми и тържествена обстановка. Това е своеобразен танцов парад и правилата на придворния етикет се спазват изключително строго. Самият Луи ХІV в продължение на 20 години взима уроци по танци и дори участва в много придворни балетни постановки - най-често в ролята на Аполон или Юпитер.
В 1661 година Кралят-Слънце издава указ за създаване на Парижката танцова академия - нейна става отговорността за възпитание на добрия маниер и хубавата осанка на аристокрацията и военните.
9 февруари
Златната епоха на баловете – ІІ част
Произходът на названието “бал” идва от латински език, в който ballare означава “танцувам”. Атмосферата на балните танци винаги има социален привкус, защото в залата поканените гости са от висшето общество – народът няма тази привилегия, той танцува и се забавлява на други места. Но на практика границите се размиват, защото именно в балната зала навлизат фолклорните танци на различни народи. Всеки танц преживява своя звезден миг в различни исторически епохи. Днес ние ги наричаме исторически танци.
Ренесансът в Европа е златната епоха за балните танци. Естествено музиката е основната и водещата в създаването на съответната атмосфера, тя задава ритъма, настроението и характера. А танците се отразяват на обществените нрави, на човешкия темперамент, социалното обкръжение и националния произход. Пищното и грандиозно шествие е като огледало за участниците и за зрителите.
“Да танцуваш - това значи да подскачаш, скачаш, прескачаш, да се повдигаш на пръстите на краката, да движиш ръцете, краката и тялото по определен ритмичен начин”, така пише през 1589 година френският свещеник и писател Туано Арбо (псевдоним-анаграма от името и фамилията му Жан Табуро) в своя трактат “Орхезография” - ценно богато илюстрирано ръководство по френски ренесансови танци от късния ХVІ век, с много музикални и хореографски примери. Написано е във формата на диалог между Арбо, учителя и Каприол – младия и внимателен ученик. Каприол казва, че с удоволствие се занимава с фехтовка и тенис и това му помага да си намери приятели сред младите джентълмени. Но ако не владее танцовото изкуство не може да се хареса на дамите, от които изглежда напълно зависи репутацията на достойния кавалер. Тогава неговият учител Арбо отговаря: “Ти си абсолютно прав. По природа мъжът и жената изискват внимание един към друг и единствено любовта подтиква кавалера да бъде внимателен, нежен, почтителен и щедър. И ако имаш намерение да се жениш, ти трябва да разбереш, че именно мекотата и изяществото, проявявани в танца, покоряват сърцето на една дама, защото дамите не могат да споделят удоволствието от фехтовката и играта на тенис, понеже отскочилата топка или шпага могат да ги наранят… Още повече, че в танца можеш да провериш силно ли е тялото на избраника и добро ли е здравето му… а освен това да разбереш приятна ли е неговата фигура, има ли неприятен дъх, подобен на гниещо месо. Ето по тези причини, а и заради още много други приятни черти, свойствени на танца, той може да заеме важно място във всяко благоустроено общество”.
2 февруари
Златната епоха на баловете - І част
Ново раждане или прераждане - така можем да преведем идеята на новото културно движение в Европа, идващо след средновековието и определяно условно в рамките на XIV-XVI век като Ренесанс.
Това е времето, когато стилът в изкуството придобива предимно светски характер, водеща нишка става интересът към човека и неговите действия, станал известен като антропоцентризъм. Погледът на творците е насочен към връщането на ценности и форми от гръцката и римската литература, философията, науката, изкуството и архитектурата. Именно от това възкресяване на античността идва и названието на епохата. И както казва известният италианския хуманист и ерудит от ХV век Лоренцо Валла „на човека му трябват вече не пет, а 55 сетива, за да се наслади на живота”. Защото Господ е създал човешкото същество и го е дарил с много способности, а като ги усъвършенства човекът може да стане божествен. Музиката е изява на човека и освен че задоволява естетически чувства и потребности, може да предразполага към други науки. Тя е полезна за интелектуалното развитие!
Новата епоха на Възраждането носи и своите промени в обществото. Постепенно ценностната система на средните векове с техния аскетичен и смирен дух става все по-чужда и отваря място за появата на хуманизма. Интересът е насочен към човека, неговата личност, свобода, възможността му за творческо съзидание като една висша ценност. Точно това е причината да се обръща погледът назад към античността, защото тя е образец за хуманизъм и неаскетичност. В градовете възникват нови светски центрове за наука и изкуство, а развитието на книгопечатането открива чудесна възможност за разпространение на новите идеи. Това е още един начин за се засили общуването между хората, но има и други - например в балната зала. И, както добре знаем, там обстановката е тържествена, има много и все отбрани гости, етикетът е строг, костюмите красиви, наоколо е пълно със светлина, усмивки, музика и танци. Така е още от средновековието до наши дни, но апогеят на бала е именно Ренесансът.
вторник, 16.30 часа
