Антоний Падуански, известният монах-францисканец, изкусен проповедник, чудотворец, един от най-почитаните християнски светци, е роден под името Фернандо в Лисабон около 1195 г. в рицарското семейство на Мартин Винсенте де Буйон и Тереза Тавейра (потомка на краля на Кастилия Алфонсо VІ).
Малкият Фернандо расте жив и буен и като че ли няма и съмнение, че ще тръгне по бащиния път. Но след завършване на училище момчето решава да стане монах и постъпва в лисабонския манастир „Свети Викентий”, принадлежащ на августинците, а след две години се премества в манастира на Светия кръст в Коимбра, древната столица на Португалия, който се славел със строгата си духовна дисциплина. Смъртта на баща му в битката с маврите при Лас Навас де Толоса в 1212 г., както и мъченическата смърт в Мароко на петима францисканци, с които се запознава в Лисабон, предизвикват у младежа силно желание да проповядва Евангелието. Да умреш за вярата, както онези монаси, става заветна мечта на Фернандо! Така през 1220 г. той напуска ордена на августинците и постъпва при францисканците, приемайки монашеското име Антоний.
През 1220 г. Антоний прави опит да осъществи мечтата си и тръгва заедно с още францисканци на мисия в Мароко, за да проповядва християнство сред мюсюлманите. Но тежка болест го настига в Африка и той е принуден да се откаже от плановете и да се върне в Европа. Корабът му тръгва обратно, но попада в силна буря и в края на краищата акостира края бреговете на Сицилия. За Антоний това е божията воля и по тази причина решава да остане в Италия. До края на живота си не успява да види отново своята родина.
Свети Антоний умира на 13 юни 1231 г. и на този ден всяка година църквата отбелязва неговата памет. Сред най-честите му изображения са тези с книга, хляб, младенеца Исус или лилия. Покровител е на бедните и пътешествениците, а за неговата помощ се молят и при загуба на ценни вещи. До края на ХІХ век разпространен обичай е волните пожертвования за бедните, събрани от църквата, да се наричат „хлябът на свети Антоний”.
