Светите братя Кирил и Методий – славянските просветители
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Светите Кирил и Методий, известни още като солунските братя, са създатели и разпространители на първата славянска азбука – глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. За разпространяване на християнството сред славянските народи и за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (църковно-славянски език) са канонизирани като светци. Считани са за равноапостоли. В навечерието на 1981 година първият папа славянин в историята – Йоан Павел II провъзгласява за вечни времена славянските апостоли Светите Кирил и Методий за съпокровители на цяла Европа редом със свети Бенедикт, основателя на западното монашество. Православната църква ги почита заедно с учениците им Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий като светите Седмочисленици. Празникът на първоучителите и славянските просветители се отбелязва от църквата на 11 май. Успението на Св. Кирил и Св. Методий се възпоменават съответно на 4 февруари и 6 април. Двамата братя са родени през 9 век в Солун, Византия, в семейството на високопоставения военен управител Лъв и жена му Мария. От краткото житие на Кирил научаваме, че това е аристократично семейство забягнало във Византия през 8 век вероятно по политически причини. Методий е роден през 810 г. и е най-големият от седемте братя, а най-малкият Константин се появява на бял свят през 827 г. и доста по-късно приема името Кирил. Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо Теоктисто – влиятелна личност в Империята, който помага на Методий да заеме държавен пост като управител на административна област недалеч от Солун, а през 843 г. кани Кирил в Константинопол. Там младежът започва обучението си в престижната Магнаурска школа. С най-отбрани учители усвоява философия, диалектика, геометрия, аритметика, риторика, астрономия и различни езици. През 860 г. Кирил и Методий заминават с мисия при хазарите и откриват мощите на римския епископ свети Климент (92-101) – събитие с огромна важност за тогавашния свят! Отнасят ги в Рим, където получават тържествен прием. Пътем Кирил и Методий водят горещ спор във Венеция с привържениците на триезичната догма, според които Бог може да бъде прославян само на три езика – еврейски, старогръцки и латински. В словото си пред тях Константин-Кирил Философ заявява: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли на всички? Не дишаме ли еднакво всички въздух? Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи”. Папа Адриан ІІ посреща с големи почести и благославя двамата братя, одобрява славянския превод на богослужебните книги, полага тържествено славянското евангелие в олтара на църквата „Св. Петър” и позволява на Константин-Кирил Философ да отслужи литургия в няколко римски църкви с участието на латински духовници. По този начин папата подкрепя официално славянското богослужение.
