Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Трубадурите – странстващите поети-певци на средновековна Европа, създатели и изпълнители на песни. Днес предизвикващи у нас романтични чувства, вероятно защото ги възприемаме за рицари на любовта. И действително, именно трубадурите възпяват любовта като възвишено чувство, макар и често недостижимо. Повечето историци смятат, че названието им произлиза от окситанския глагол trobar, означаващ “съчинявам, изобретявам, намирам”. Подходящо слово и рима, изящни стихове и прекрасна музика със съпровод на арфа, виола, флейта, лютня и китара – това е тяхното изкуство. Пътуващите музиканти са особено популярни в средните векове – дали в замъците на аристократите или на рицарските турнири, из пазарите, панаирите, карнавалите и празниците от град в град. Всъщност те не са само музиканти, а и актьори, танцьори, акробати, дресьори на животни и поети. Изкуството им е живо, понякога сатирично и винаги с народни слова. Църквата ги не долюбва заради острия им език, но дори висши църковни служители ги канят в домовете си. Всеки трубадур дълго се обучава в музика, поезия, както и в правилата на добрия тон и подхода към дамите. От него се изисква да е в крак с най-новото, да има добра памет, да е чудесно осведомен за дворцовите сплетни, да умее бързо да съчини стих за някоя дама или господарка, както и да може добре да свири поне на два харесвани в момента инструмента. Ето затова известните богати дами на Лангедок и Прованс стават най-преданите покровители на трубадурското изкуство, което постепенно започнало да влияе на вкусовете и модата във висшите общества.
