Най-често името му свързваме с убийството, въпреки че е оставил едно блестящо творчество. Повод да се върнем към тази тема е скулптурата на Спартак Дерменджиев - Парис.
Изкуствоведът Филип Зидаров сподели в предаването „Артефир”: „Първи съобщаваме чрез програма „Христо Ботев” за тази творба. До сега нямаше създадено художествено произведение за Георги Марков. Бях изненадан, че такова нещо е направено без поръчка, въпреки че познавам Парис като един от най-иновативните и смели скулптори. Същевременно е много добър пластик и портретист. Изведнъж скулптор се обръща към едно явление, каквото е Георги Марков, защото той замества недостатъчността на истинското българско дисидентство - интелектуално и реално. Ние си нямаме Солженицин, нито дори Хавел. Той за много хора се превърна в легенда. Той се превръща от скулптурен и пластичен образ в нещо като символика на едно цяло време. Това е нещо повече от факта на създаване на един скулптурен портрет на известна личност.” Защо точно Георги Марков? - питат Спартак Дерменджиев. Всъщност, всички което се случваше досега с мен ме доведоха до идеята. По някакъв начин го усетих близък. Станах жертва на един сценарий, който се нарича реабилитиране на миналото, затова отказвам да реабилитирам изкуството на социализма. Свидетели сме на една реабилитация на миналото чрез изкуството. Исках да припомня на тези, които искат да реабилитират миналото, че държавата се грижеше за някои от творците си, но на твърде висока цена. Колкото по-талантлив беше човек, толкова цената беше по-висока. Искам да припомня това, което се случи с Георги Марков. Искам да припомня, че способните и талантливи хора биват използвани от системата и унищожавани. Той е бил много жизнерадостен човек и системата съсипва живота му”.
Братовчедът на Георги, Любо Марков, в тази връзка припомня: „Срещу него е извършен един не криминален, а терористичен акт. И това е третият опит да го унищожат. Има преди това един в Германия, втори в Италия и на третия път успяват. Аз мислех, че в тези служби има хора на честта. Страшното е, че тези, които го убиха станаха много по-активни, отколкото преди това. Всички са известни, даже и Пикадили - физическият убиец, и какво от това? Българската страна, чрез Иван Татарчев, отказва на датските служби да предаде документите на Пикадили. Ликвидирани са всички тези документи. Тези хора отровиха името на Георги в съзнанието на българина. Сега ще трябва да минат години, едно поколение, за да бъде преоткрит Георги Марков. Като представител на фамилията се чувствам особено поласкан, защото Георги Марков вече се превръща в символ.”
