Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Тембърът на този музикален инструмент навява известна старинност и романтичен спомен за дворцови концертни зали. Ако използваме музикалната терминология, това е плектронен клавишен инструмент. Звукът се произвежда посредством защипване на струните от отделни перца. Те пък от своя страна се задействат от клавишите, които всички ние виждаме. Познат е с много имена, но най-популярни са италианското „чембало” и френското „клавесин”. Първата му поява в историята е втората половина на ХІV век, когато е познат като цимбал с клавиатура – оттам идва и немското „клавицимбел”. Звучността на чембалото е блестяща, ярка, звънка, отривиста, с металически оттенък, с голяма продължителност, но малка напевност, слаба, и без сериозни динамични промени. В периода ХVІ – ХVІІІ век този музикален инструмент претърпява съществена еволюция. Усъвършенства се и свиренето на инструмента. Жан-Филип Рамо пише „Метод на пръстовата техника”, Франсоа Купрен – „Изкуството на свирене на клавесин”. Цели три столетия чембалото има първостепенна роля като домашен и концертен инструмент за солово и ансамблово музициране. Но най-запомнящи се си остават ХVІІІ век и великите клавесинисти. Създател на виртуозния чембалов стил е Доменико Скарлати, а известните представители на галантния стил във Франция - Купрен, Дакен, Рамо, Дандрийо и др. внасят към клавесинното изкуство своята изтънченост.
