“Аварийно кацане” по време на 15-ия София филм фест, а в боксофиса - братя Чучкови пред братя Коен
публикувано на 10.03.11 в 07:18
Във “Фигури и факти” ще ви срещнем с младия режисьор Петър Вълчанов, който, заедно с Кристина Грозева, дебютира в пълнометражното игрално кино с “Аварийно кацане”. С него ще разговаряме за киното като романтика и воля, за пилотирането на мечтите и актьорите, за смисъла от наградата JAMESON, за София Филм Фест, за филмовото образование и бъдещето на младите в България. В “До последен дъх” ще ви разкажем за Джоуел и Итън Коен и новото им предизвикателство “Непреклонните”. Братята Коен за киното са вече по-важни от братята Маркс, Тавиани и дори Дарден. И, макар в българския боксофис да ги бият дебютантите братя Чучкови, те едва ли ще постигнат славата им. Защото работохолиците Джоуел и Итън Коен отдавна са синоним на финяшки-сардонично кино, където гаврите с глупостта, американската мечта и дори еврейството са като дихание, кикот, абсурд... И отдавна са променили възгледите ни за кино и за възможности - още от 80-те. Открай време братята Коен се забавляват не само с американската митология, но и с европейската илюзия за нея: достатъчно е да си припомним “Бартън Финк” или “Генерално пълномощно”. Така стигнаха до върховия “Фарго”. После започнаха да се повтарят. В разни комедии музата на уникалността ги бе позабравила и стигнаха до ексцентричната тавтология. За щастие, си върнаха формата в “Няма място за старите кучета”, “Изгори след прочитане” и “Сериозен човек”. И ето го “Непреклонните” – техният удар в американския боксофис, номиниран в 10 категории и не спечелил нито един “Оскар”. Няма значение. По-важно е, че братя Коен върнаха на омърлушеното кино класния уестърн... В “Гласът на критиката” ще продължим разговора с проф. д-р Божидар Манов от миналото предаване за киното по света и на София Филм Фест, за балканските филми и идентификационните кодове, за новите български заглавия и резултатите от боксофиса, за младите и хоризонтите...
