Всички данни от преброяването са публикувани на сайта на Националния статистически институт.
Снимка: Архив
Намаляват и остаряват ли българите?
Магдалена Костова - началник отдел Демографска статистика в Националния статистически институт:
„Да, това са резултатите от преброяването. Населението продължава да се урбанизира. Териториално е неравномерно разпределено. Увеличава се мобилността на населението, образователния му статус, променя се семейното положение на населението. Това са основните тенденции от преброяването. Най-тревожно е остаряването на населението. Намалява трудоспособното население, което е свързано с възпроизводството на икономически активното население. Има малки села, които са с много лоша транспортна връзка, те са обречени.От 138 села без нито един жител през 2002 година и 6 закрити, сега такива са 181 села. Те са предимно в Габровския и Великотърновски балкан.За тези села няма пътища и инфаструктура. Тревожно е и това, че 21% от населените места са с 1 до 50 човека, което ги прави потенциални кандидати за обезлюдяване в следващите 10 години. В голяма част от тях дори няма хора под 18 години. С 544 хиляди души са намалели българите за периода между двете преброявания. 185 хиляди са емигриралите.”
Може ли да се стимулира раждаемостта у нас?
Елица Димитрова - социолог от Института за изследване на населението:
„Мерките могат да се търсят в най-обща посока. Първото е създаване на по-добри условия на младите хора. Нужна е социална политика с по-широки цели. От 2007 година се прилага в България една политика за по-диференцирани мерки в раждаемостта, но ние бяхме в криза, която се отразява. Нужно е повече време. Според мен този диференциран подход е по-добър от универсалните мерки, тъй като хората имат различни потребности и не можем да приравняваме потребностите им. Решаването на демографският проблем зависи от качеството на живота.”
Защо според резултатите от последното преброяване броят на циганите в България е намалял?
Тома Цветков - икономист от БАН:
"На хората беше дадено правото да се самоопределят. 9% от населението не са отговорили. Това често е позиция на младите хора. Това предизвика голямата спекулация, че преброяването не е хванало малцинствата. Има и един скрит елемент, който започна да се формира от 2000-ата година. Това е преливане от ромската към турската група. Те говорят турски и се определят като турци, но до 2001 година този процес не беше толкова силен. В последните 10 години има цели ромски общности, които са се прехвърлили в турската група. А иначе решението на демографския проблем е свързан с повече работа."
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
