„Аз не мисля, че съм поет. Един поет лети по-високо от мене. Не, не съм поет. Бих желал да бъда като Верлен или Тристан Корбиер.”
Жорж Брасенс казва тези думи през 1967 година, когато Френската академия му присъжда Голямата награда за поезия. Една от може би най-консервативните Академии (поне в Европа) дава специалното си отличие на автора – изпълнител, известен с директния, грубиянски изказ и поведение – ужас за добрите нрави! Приблизително по това време, във Великобритания, членовете на „Бийтълс” получават Ордена на Британската империя – първа стъпка към титлата „Сър”. Причината за този акт обаче не е поради „високохудожествени, музикални достижения”, а чисто финансова: заради постъпването в британската хазна на извънредно големи приходи, дошли от концертната и звукозаписната дейност на групата…
От другата страна на Ламанша циничният мъжкар Брасенс получава академичния приз за поезия по съвсем друг повод: за обогатяване на френския език. Известно е, че Жорж Брасенс създава нови думи, свои неологизми, които пее в песните си.
С времето тези негови слова добиват гражданственост и са използвани от народа и висшето общество, стават неотменна част от френската лексика. За тези подробности и още детайли относно песенния текст съм разговарял преди доста години с Милчо Спасов. И днес продължава да има стойност изследването му в областта на лириката за песни. Мисля, че на човек е нужно да прозре същината на това специфично изкуство – песенната лирика, и чак тогава да се зачуди как да нарича този, който го практикува и умее. (Виж заглавието).
А иначе – след като приемаме вдъхновението на композитора, дошло от поетичен изказ, не е ли същото, когато друг се вдъхновява от музика и я претворява в думи?! Поне от времето на Клаудио Монтеверди до днес е без значение дали придружаващият музиката текст е създаден преди нея, или след това. Когато музика и слово са във взаимна цялост, въпросът губи смисъл.
Защото той (смисълът) вече е на друго място: пренесъл се е в музикално-поетичната творба.
Предаването съдържа песенна лирика от Евтим Евтимов („Шепа кестени”, „Длъжни - недлъжни”), Милчо Спасов („Сребърни ята”), авторски изпълнения на Били Джоел, Жорж Брасенс, Михаил Йончев, повлиян от френската култура („Някъде в живота”), и преводна песен от репертоара на Иван Лечев и българския дамски дует „Тото 2” с находчив и вкусен текст на Георги Денков („Шоколад и мляко”).
неделя, 16 октомври, от 17.00 часа
