Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Ако не говорите чужди езици – вие сте удавник без сламка и преводачът ви е жизнено необходим... Ако знаете чужд език – това за вас е още един повод да се дразните, когато някой някак превежда и мъчи хем вас, хем езика... А ако познавате удоволствието да четете книги на няколко езика – вече сте в състояние да оцените, че преводът е изкуство...
Към опитните и утвърдени таланти в изкуството на превода Иглика Василева и Аглика Маркова беше адресирана тази година наградата на Фондация „Елизабет Костова” за превод от английски език на името на „Кръстан Дянков”. За Иглика Василева голямата награда не беше премиера. През 2008 година тя получи за превода на книгата на Джон Банвил „Морето” този приз за първи път. Интересното е, че наградата за 2011 преводачката трябва да подели в сърцето си между двете книги – „Хомър и Лангли” от Е. Л. Доктороу и „Дневникът на една лоша година” на Дж. М. Кутси. Всичко сякаш е умножено по две в творческата биография на Иглика Василева: Наградата на Съюза на преводачите в България за англоезичен превод през 1993 и 1998 и Националната награда „Христо Г. Данов” за литературен превод през 2003 и 2004... Няма как да поставим под същия знаменател нейния превод на „Одисей” на Джеймс Джойс, тъй като преводът е уникат, твърдят специалистите.
Аглика Маркова взе специалната награда на Фондацията „Елизабет Костова” за превода на „Животът според Любка” от Лори Греъм, но мисля, че тя е получила много повече от това, пресъздавайки на български език тази книга. Иначе как да си обясним, че Аглика Маркова се обърна към толкова младата писателка Лори Греъм, изневерявайки на превежданите от нея „класици” като Ивлин Уо, Кърт Вонегът, Джон Голзуърти...
А що се отнася до това дали е изкуство самотната, трудоемка и неблагодарна работа на преводача изберете сами.
