Елена Алексиева – автор на две стихосбирки, роман, сборници с разкази – пред микрофона на „Нашият ден”:
Действително това е криминален роман, но моята мисъл беше за нещо повече от криминален роман. Заглавието е „Нобелистът” по не толкова сложни, по очевидни причини. Цялата фабула се върти около един Нобелов лауреат за литература, който идва на посещение в България за среща със свои читатели и изчезва безследно. Оттам нататък тече разследването, успоредно с много други любопитни неща. Между другото в романа съм се опитала да тръгна и по линията на размисъл – дали пък наистина изчезват нобелистите, след като един писател стане нобелист, изчезва ли като писател? Общо взето има някакви хипотетични разсъждения върху плюсовете и минусите на Нобеловата награда. Аз се опитах да намеря (на шега, разбира се!) някаква рецепта за това кой би имал по-големи шансове да вземе една Нобелова награда – дали един дисидент или по-скоро конформист, и полит-коректен автор родолюбец или изгнаник и т.н.?
За мен най-важният въпрос си остава – дали съзнателно трябва да искаш Нобеловата награда или трябва да се направиш, че не съществува, да излъжеш малко себе си и да чакаш тя да се появи като страничен ефект от работата ти. Човек винаги се опитва да излъже себе си, а оттам и средата си. Не защитавам никаква теза в този роман. Просто разтварям ветрилото по някакъв начин и посочвам най-различни тези сред които човек може да си избере. А това, че „страданието е огледало на гения”, както съм написала, е 100% ирония. Цялата книга е пълна с клишета, защото аз открай време обичам да си играя с клишета, да ги вкарвам в неподозирани и несвойствени за тях ситуации, за да видя какво би се случило дори при техния сблъсък. В този роман и любителите, и противниците на клишетата ще имат много материал за реакция.
Според мен всеки роман трябва да е предизвикателство и този не прави изключение. За да седна да пиша роман, той трябва да ми е достатъчно интересен до степен, че да поставя моята възможност да се справя с него в риск. В този смисъл за мен „Нобелистът” е предизвикателство, и ако не е, няма смисъл да го пиша. Аз пиша, защото чувствам нужда да довеждам интересното за мен до възможна крайност.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
