Проф. Илия Добрев навърши 70 години. Довечера (22 февруари) театър „Българска армия” отбелязва двойния му юбилей. Това е театърът, на чиято сцена той играе вече 45 години и която пази спомена за емблематичните му образи – Момчил от „Време разделно”, Арамис от „Честна мускетарска”, „Вишнева градина” и много други. Повече от 130 роли в театъра и 50 киното. В интернет може да го видите в ролята на Левски от „Демонът на империята” и тази вечер в „Кръщене” от Камен Донев. Като педагог Илия Добрев е възпитал няколко поколения актьори – Иван Бърнев, Силвия Лулчева, Стефания Колева, Иван Ласкин и колегата Светла Милчева. Илия Добрев споделя:
Ние сме луди хора. Някога в моята буйна младост много ми харесваше този лаф „Малко лудост ни трябва”. Затова казвам, че луди хора са артистите. Кой би се вторачил толкова много в професията си и би я обичал повече от артиста? Кой иска до края на дните си да бъде на сцената и да го огряват прожекторите? Кой обръща по-малко внимание на децата си, а толкова много държи на собственото си преуспяване и възход в театъра? – Артистът! 45 години? – Да, но имам още, надявам се. Не ми се играе какво да е, разбира се. Искам да бъде нещо сериозно, нещо значимо. Мисля, че все още имам сили. В момента съм в такава форма, че доста колеги биха ми завидели. Да са живи и здрави и да мечтаят като мен. Аз умея да мечтая и да осъществявам мечтите си, а това никак не е малко. Звучи като приказка, но аз съм се доказал през годините. Мечтите в крайна сметка се осъществяват! Идва видов ден.
Изиграх много роли, срещнах се с много режисьори през тези 45 години. Работих с Вайда, с немския режисьор Петър Кубке, с Крикор Азарян, Леон Даниел, Методи Андонов, Кръстю Мирски, Асен Шопов. Ето, какво повече? С Вили Цанков направих и в театъра, и в киното чудесни роли. Боже Господи, 100 роли съм изиграл, не се оплаквам, живея. Опитвам се да живея с доброта. Много се пазя и до ден днешен да не ме завладее омразата. Толкова много омраза у хората, че започва да блести, да щипе, да се показва отвсякъде. Какво става с този наш народ? Няма да навлизам в тези бездни, ще остана при себе си, за да продължавам да раздавам добро на най-близките си и на зрителите. Това е, за което мечтая, и се опитвам да го задържа в себе си, но все накрая го споделям. Аз искам все още да играя и да спра, когато аз реша. Големият Лорънс Оливие е казал: „Артистът не се пенсионира, артистът просто умира!”
