На мода са латиноамериканските сериали. Хора от всяка възраст и пол гледат в захлас и обсъждат с вълнение безкрайните сюжети и мелодраматичните перипетии на героите. Но съвсем наскоро си дадох сметка, че в последните петнайсeтина година в оперния свят на мода са латиноамеариканските тенори. Подобно на своите прочути събратя – тримата тенори Павароти, Доминго и Карерас, и те изнасят съвместни концерти. Такива са прочутите четирима мексиканци: Рамон Варгас, Хорхе Негрете, Фернандо де ла Мота и Алфредо Портийа. Доскоро испанските тенори владееха световните оперни сцени. Днес това са няколко невероятни латиноамериканци – те идват от Перу, Мексико, Аржентина, Венецуела.
Хуан Диего Флорес е носител на най-високото отличие на страната си – Големият крьст на ордена на Слънцето на Перу, получава и орден на Лима за принос към културата. Освен това е обявен за най-добрия тенор в света. Баща му е прочут перуански певец и китарист, майка му също е певица и управлява клуб за жива музика, а самият Хуан често замества разболели се музиканти. Това беше огромен опит за мен, тъй като в клуба идваха хора от всякакви възрасти и ние трябваше за имаме огромен репертоар – от наследените от инките уеньос до Елвис Пресли. И до днес тази музика е в съзнанието ми, защото независимо дали е джаз, опера или поп, ако е добре структурирана, всяка музика е добра.
Хуан влиза в консерваторията в Лима, за да учи поп пеене, но невероятният му глас го отвежда в националния хор на Перу и скоро той вече пее в Коронационната меса на Моцарт и Малката тържествена меса на Росини. Получава стипендия за Филаделфия, а след това и подкрепа от Ернесто Паласио – също перуанец, за да работи с него в Италия. Началото на голямата кариера за Флорес е на фестивала Росини в Пезаро. И до днес Росини и всички белкантови роли са негов специалитет. През 2007 година Миланската скала открива своя сезон с „Дъщерята на полка” от Доницети. Тази вечер е нарушена 74-годишната традиция да няма бисове по време на спектаклите. Неистовите аплодисменти на публиката водят до бисиране на прочутата ария на Тонио с 9-те До-та. Същото става следващата година в Метрополитън опера, Ню Йорк. Там подобно нещо не се е случвало от 1994 година.
Хосе Кура пее, дирижира симфонични оркестри и хорови състави. Роден е в Аржентина. Явяването му на сцената в Хамбург през 2003 година в ролята на Туриду от „Селска чест” на Маскани е шок за всички оперни ценители. И вокално, и артистично, той е точно онзи Туриду, когото публиката отдавна не е виждала – грабващият дамските сърца италианец – красив, освободен, секси. Впечатляващи са превъплъщенията му и в ролите на митичния Самсон на Сен-Санс и в изтерзания от ревност Отело на Верди.
Акиле Мачадо вероятно е най-малко познатият от певците, които представяме днес. От Венецуела е и е ученик на Алфредо Краус. Негов специалитет са вердиевите герои: Херцогът, Дон Карлос, Рикардо. Освен оперните роли Акиле изнася рецитали, подготвя камерни програми, пее в ораториални творби. Заедно с китариста Акиле Баес записаха поредица от традиционни песни от Венецуела, която се ползва с огромен успех.
Още един аржентинец ви представям днес – Марсело Алварес. От дебюта си през 1994 година досега той е изпълнил около 30 роли в най-големите оперни театри. Публиката го обича и той изнася и концерти, на които изпълнява както популярни италиански канцонети, така и любимите танга на Карлос Гардел. Съвместните концерти с трагично загиналия италински тенор Салваторе Личитра бяха много популярни.
Рамон Варгас е учил в Мексико, Виена и Милано. Международният му дебют е впечатляващ – през 1992 в Метрополитън опера, в „Лучия ди Ламермур” на Доницети, като замества Павароти и партнира на Джун Андерсън. Разбира се, след подобно начало следват Миланската скала след една година, Ковънт Гардън и всички останали театри. Има много награди: артист на годината, най-добър певец. Може би единствен от всички тези тенори, Варгас е певецът, който не се увлича по модните напоследък кросовър концерти. Той се ограничава в класически песенни рецитали, немски песни и мелодии от френски, мексикански и испански композитори от 19 и 20 век.
Роландо Виязон започва с изучаване на музика, актьорско майсторство, модерни и класически танци. След всички тези изкуства в един момент той открива операта и пътят му вече е предопределен. Печели конкурс и стипендия за обучение в операта на Сан Франциско, където работи с Джоун Съдърланд. Там дебютира като Алфред от „Травиата” на Верди. Европейските му дебюти са в Генуа и в Лион. Но отново ролята на Алфред му отваря вратите към голямата сцена – на Парижката опера при Бастилията през 2000 година.