Днес (4 юли) в галерия “Аросита” се открива изложба, която е пряко свързана с изявите на българското изкуство зад океана, с това как наши автори се реализират там. Подредената в галерията експозиция на художника Сашо Стоицов включва живописни творби, обединени от едно емблематично място в Манхатън, наречено Nolita. Това е и названието на самата изложба. Сашо Стоицов от 1998 година живее в Ню Йорк, но винаги с идеите си създава мостове между двете страни. През 2008 година той стана носител на наградата на М-Тел за съвременно българско изкуство. Кураторът Филип Зидаров представи изложбата в „Артефир”:
Nolita е един от районите в Манхатън, свързани с изкуството. Това фактически е съкращение от North of Little Italy (На север от "Малката Италия”). Това е често локално сменяща се сцена. Това е едно усещане за територия. Сашо прави важен мост между редица неща. Има един постоянен поток на артистична емиграция към САЩ. Спомням си за един ранен случай - Христо Явашев, Боби Даскалов, Любомир Далчев. Много хора останаха. При Сашо нещата започнаха със спечелването на зелена карта, а сега той вече е истински нюйоркчанин.
Аз не знам какво прави един артист когато тотално смени своята география. Като че ли артистът е човек без националност, художникът е там, където създава изкуството си, което му диктува да произвежда артистичен продукт. Една немалка част от българите зад океана не прекъсват традицията да правят изложби и в България. Това е като орхидеите, които могат да растат с корени във въздуха. Художникът е в състояние да живее така. При него не е нужно кореньт да е свързан със земята. Фактически атмосферата на даденото място е онова, което подхранва артистичната душа.
Сашо най-рано и най-точно показа един много особен вариант на амалгама между различни стилове. Интересното при тази изложба е, че той пренася тук усещанията на онзи артист с корени във въздуха на Манхатън. Усещането за такова артистично присъствие е много автентично, получило се някъде по средата. Все едно от едната и другата страна на океана са тръгнали някакви флуиди, някъде по средата са се образували в онова, което в тази изложба е една комбинация от неформална живопис и едни почти документални снимки на онова, което човек би усетил в това районче „На север от "Малката Италия”.
Сашо е тънък психолог, артист на онези незабележими състояния на духа, които могат да бъдат материализирани в минимални форми и да изглеждат много дълбоки, тъй като са многопластови. Художникът се развива по едни други закони, които имат малко общо с изтърканите усещания за патриотизъм, за етническа или някаква друга принадлежност. Просто артистът принадлежи на себе си или по-точно принадлежи на наднационалното, надвременното. Любопитното за мен е, че въпреки големия брой български художници, които живеят почти постоянно извън България, няма такова нещо като българска художествена колония. Никъде.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
