Лин Гарднър от вестник „Гардиън” пише за радиопиесата „Пейзаж” от Харолд Пинтър следното: Тя говори за любов, той – за изневяра. Те изглежда като че ли са от един и същи живот, но не и в една и съща стая. Разделени са не само физически и емоционално, но и чрез паметта си, доколкото паметта е поредица от стаи, където се заключваме далеч от всички. „Остри късове от отразяващо стъкло” – така нарича „Пейзаж” Лин Гарднър.
„Пейзаж” е оригинална радиопиеса. Най-напред е излъчена по Би Би Си Радио 3 на 25 април 1968 г., а едва година по-късно е поставена на сцена и след това направена и на филм. През 1995-а г. Би Би Си Радио 4 прави втора постановка по театралния спектакъл, режисиран от самия автор. През 2008-а Би Би Си прави трета радиоверсия, като този път ролята на Даф е изпълнена от самия автор. Анализаторите на Пинтър смятат, че тук, както и в другата едноактна пиеса „Мълчание”, Пинтър променя стила си, приближава се до Самюъл Бекет и не действието, а диалозите и монолозите стават водещата част на драматургичната структура. Нищо не се случва, но има много за изследване. Речта, която чуваме, е знак за това, което не чуваме, знак на езика, скрит зад самата нея.
На 16 септември, от 16.00 часа, предстои да чуем „Пейзаж”, една от едноактните пиеси на Харолд Пинтър, за която казват, че е пиеса, в която нищо не се случва.
