Сценография на Луиджи Брили за втора сцена от II действие на операта "Мефистофел" от Ариго Бойто, 1868 г..
Снимка: Архив
Либрето на Ариго Бойто по "Фауст" на Гьоте
Първо изпълнение: 5 март 1868 година в "Ла Скала" – Милано
Първо изпълнение в България: октомври 1982 година, Софийската опера, френска версия.
Действащи лица:
Мефистофел - бас
Фауст - тенор
Маргарита - сопран
Вагнер - тенор
Марта - мецосопран
Елена - сопран
Панталис - контраалт
Нерео - тенор
Пролог (В небето)
Небесното войнство възхвалява Създателя, сътворил човека по свой образ и подобие. Из недрата на Земята се появява Мефистофел. Въплъщение на висшия разум, той се подиграва с несъвършенствата на човека, който напразно се стреми да надникне „отвъд”, в тайните на живота и природата. Мефистофел сключва облог със Създателя, че ще докаже несъстоятелността на човечеството, като тласне неговия представител Фауст – чудака, обладан от „мрачната лудост на своята наука, по пътя на порока. Облогът е приет и Мефистофел изчезва. Каещите се грешници и осъдените на вечно изкупление херувими се молят за опрощение.
Първа картина
Великден е, бият тържествени камбани. В първия ден на празника, символизиращ безсмъртието на духа, принцът курфюрст тръгва на война. Народът празнува, а просяци и крадци сноват сред пъстрата тълпа. Фауст, придружен от ученика си Вагнер, угнетен наблюдава веселието, което постепенно заглъхва. В сумрака на отминаващия ден сивата фигура на самотен монах събужда у философа неясно предчувствие за зло.
Втора кантина
В кабинета на д-р Фауст. Философът се прибира, умислен. Познатата атмосфера на кабинета го успокоява. Но внезапно пред него застава монахът. Това е Мефистофел. Той сваля расото и разкрива истинската си същност – „Страшният син на Хаоса”, тъмната сила, пълното отрицание на висшите чувства. Той обаче не предизвиква страх у философа. Фауст приема условията на договора, който му предлага Мефистофел. Стремежът му към пределите на човешкото познание ще бъде задоволен. Ще научи всичко за света и за себе си, а хармонията между чувството и разума ще успокои вечно търсещия човешки дух. Но произнесе ли словата: „О, миг, постой, красив си ти!”, Сатаната ще стане господар на душата му. Така, в първия ден на Великден, Мефистофел започва службата си при философа.
Трета картина
Градината на Маргарита. Фауст, подмладен от Мефистофел, е познал любовта и страстта. Сърцето на наивната Маргарита е пленено от пламенния благородник. Екстаз обзема учения , заради който забравя Бог, Природа, Тайнство. Мефистофел, който не познава това чувство, му се присмива. Омаяна, Маргарита приема шишенцето с лекарството, което Мефистофел е дал на Фауст. С него тя трябва да приспи майка си, която бди над непорочността й. Така двамата влюбени могат да се отдадат на любовно опиянение. Марта се опитва да се намеси, но Мефистофел й попречва.
Четвърта картина
Валпургиева нощ. Според старинните легенди в нощта срещу първи май сред зъберите на планината Харц, под връх Брьокен се събират тъмните сили, за да устроят своята страшна Нощ на насладата. Мефистофел също идва, заедно с любознателния Фауст, който става свидетел на всемирното разрушение: жестокото, жалко и престъпна човечество, което безспир се самоизяжда, се гърчи в ръцете на Сатаната.
Пета картина
В затвора. Окована във вериги обезумялата Маргарита очаква смъртния си час. От срещата й с Фауст е изминала цяла година. В онази фатална нощ тя неволно е отровила майка си, а по-късно е убила и новороденото си дете. Фауст прави отчаяни опити да убеди Маргарита да избяга от затвора. Потресен, той осъзнава вината си. Маргарита все още обича младия благородник, но вярва, че единственият път за нея е изкуплението. Фауст е безсилен да я спаси. Тя е осъдена на смърт, а той е познал престъплението. Маргарита търси опрощение от Бога. Гласът на Създателя отсъжда „Спасена!”. А пред килията чака палачът.
Шеста картина
Нощ на класическата Саба. Посветената на боговета „Нощ на отдиха” е довела Фауст в царството на надеждите и мечтите. На брега на река Пеней прекрасната Елена и Панталис очакват незнайния пътник. Сирени, нереиди, фавни и амурчета се наслаждават на спокойствието на древна Елада. Спокойствието се нарушава само от виденията, предизвикани от гузната съвест на Елена, заради гибелта на Троя. Фауст се потапя в този илюзарно мирен свят и се отдава на любовта си към Елена, символ на вечната красота.
Седма картина
Кабинетът на д-р Фауст. Философът се е завърнал. Тук всичко е потънало в праха на времето. Ученият е стигнал до предела на познанието, усетил е сладостта и болката на илюзиите. Докоснал се е до бъдещето и е прозрял истината: единственият му път е саможертвата в името на щастието на човечеството и на всемирната хармония. И той тръгва към своята Голгота.
Епилог
Мефистофел е потресен от силата на човешкия дух. Безчувственият му разум не може да проумее саможертвата на Фауст. Напразно се опитва да върне стареца към насладите. Фауст вече е достигнал хармонията между чувството и разума. Той произнася: О, мир, постой, красив си ти! И изгаря в Светлината. Межистофел, изгубил душата на Човека и облога със Създателя, потъва в огъня на Злото.
Трудният път към съвършенството през грешките и илюзиите e извървян.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
