Името на Рихард Вагнер винаги е предизвиквало особени емоции, клатушкащи се между двата полюса. Едни приемат безрезервно и с възторг огромните художествени стойности на неговите музикални драми, но други напълно го отричат заради прекалено дръзките новаторски търсения, граничещи с капризност и странност. Все пак в музикалната история немският гениален творец остава като един от най-големите реформатори на оперното изкуство, създател на музикалните драми. А смелостта, с които защищава своите идеи е направо похвална. Целият живот на Вагнер преминава в непрекъсната борба в името на едно по-ново изкуство и то не само музикално. Талантът на този творец е многостранен – освен композитор, той е поет и писател. Вагнер сам пише текстовете на всички свои произведения, а книгите му в областта на история на изкуството и до днес са актуални и предизвикват интерес. По повод „Летящият холандец” композиторът отбелязва в автобиографичните си бележки следното: „Започнах с хора на моряците и песента на предачките; всичко ми се отдаваше веднага… След седем седмици цялата опера беше готова. Накрая обаче отново ми се струпаха грижи и минаха цели два месеца, преди да мога да напиша увертюрата към завършената опера, въпреки че бе готова в главата ми…” След големия успех на „Риенци” в Дрезден Вагнер става там диригент на оперния театър. Първата му постановка е именно собствената му опера „Летящият холандец”. Премиерата е на 2 януари 1843 г., но преминава без особен успех. Каква е историята на написване на творбата? Подобно на много други творци и Вагнер се увлича по старинните легенди за кораба-призрак и моряка-скитник, които са широко разпространени в крайморските страни. В популярната си приказка „Корабът на призраците” немският писател романтик Вилхелм Хауф пресъздава една от тези легенди. Подобни мотиви носи и автобиографичната новела на големия немски поет Хайнрих Хайне „Спомените на господин фон Шнабелевопски” (1834), която впечатлява Вагнер и у него се поражда желание да напише опера по този сюжет. В същото време на 19 юли 1839 г. Вагнер тръгва от Рига за Лондон със стария кораб-платноход „Тетис” и в автобиографията си „Моят живот” (1870) твърди, че прекосяването на бурното море и преживяното на кораба го кара да погледне на легендата за моряка-скитник по съвсем друг начин, а не както Хайне в шеговито-ироничен аспект.
Изпълнителски състав: Марти Талвела – Даланд, норвежки моряк Аня Зиля – Сента, негова дъщеря Ернст Козуб – Ерик, ловец Анелиз Бурмайстер – Мари, дойка на Сента Герхард Унгер – Кормчия на кораба на Даланд Тео Адам – Холандеца Хор на „Би Би Си” Нов филхармоничен орекстър Диригент – Ото Клемперер
