Солист Ваня Миланова (цигулка).
„Тя е сред най-обаятелните цигулари на своето поколение. Очарователност, нежност, огнен темперамент и дълбока музикалност в съчетание с увереност и блестяща техника” – това са думите на световноизвестния цигулар Хенрик Шеринг за Ваня Миланова, която ще е солист на Симфоничния оркестър на Българското национално радио на концерта в петък.
В зала „България” под диригентството на Мартин Майкут цигуларката ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър от Ян Сибелиус.
Носител на стипендия Фулбрайт, Мартин Майкут има два доктората в Университета за музика и сценични изкуства в Братислава (2007) и в Аризонския университет за музика (2008). Той е дирижирал редица световноизвестни оркестри, а в момента е музикален директор на Rogue Valley Symphony Orchestra в Ашланд, Орегон.
На концерта ще прозвучат още Симфония № 7 от Антонин Дворжак и Есе за оркестър № 1 от Самюъл Барбър.
Ваня Миланова: За мен е много голямо удоволствие да свиря с радиооркестъра...
Цигуларката празнува 50 години на сцена. Ето какво разказва тя за живота на сцената и за творбата в интервюто си с Петя Цветанова:
Петя Цветанова: Свирили сте на много сцени по света. Различно ли е усещането да свирите в родината си?
Ваня Миланова: За мен, да ви кажа честно, залите са почти едни и същи, защото като се кача на сцената не виждам нищо. Усещам публиката, която винаги е много топла и сърдечна към мен, но въпросът е с кого работиш. Различното усещане идва от оркестрите, диригентите и колегите, с които съм на сцената. За мен е много голямо удоволствие да свиря с радиооркестъра особено тази година, когато се навършват 50 години от първия ми самостоятелен рецитал. Бях на 9 и свирих в родния си град, Разград. Само като си помисля за този дълъг път ми настръхва кожата, защото мина мимолетно, а са цели 50 години. Свирила съм и със Симфоничния оркестър на БНР, и със Софийската филхармония, но последните години имам особено тясна връзка с радиооркестъра. Концертният сезон на оркестъра на радиото е посветен на Васил Стефанов, с когото концертирах много. Той беше един първите по времето на студената война, който ме покани да свиря в България след като заминах за Лондон.
Петя Цветанова: Концертът за цигулка от Сибелиус е истинско предизвикателство за всеки за цигулар. Какво ви дава и какво ви взима това произведение?
Ваня Миланова: Много трудна творба е. Концертът е един от бисерите в нашия репертоар. Аз реших да го науча, след като го чух в изпълнение на Ида Хендел. От слушането на много интерпретации на тази творба стигнах до заключението, че жените свирят по-добре концерта. Големите амплитуди на емоции и силната потентност, която има в него, се овладяват по-добре от жените според мен. Сибелиус наистина е предизвикателство. Произведението не е трудно само техничеки, но и емоционално.
Петя Цветанова: Какво чувствате докато изпълнявате концерта?
Ваня Миланова: Нещо голямо минава през мен. Дори след последното концертно представяне на творбата бях казала, че няма да я свиря повече. Приех да я изпълня сега, защото не съм я правила със Симфоничния оркестър на БНР.
Петя Цветанова: Как се вписва един класически концерт в ежедневието на съвременния човек?
Ваня Миланова: Посещението на такъв концерт много одухотворява. Изважда човека от злободневието. Винаги, когато изпълнявам такова голямо произведение, имам чувството, че създавам нов живот и се чувствам щастлива, че правя съпричастни и други хора, публиката, към това необикновено преживяване.
