Днес от 18.30 ч. в изложбената зала „Сирак Скитник” ще бъде представена книгата „120 години българско изкуство (съюзи, дружества и групи 1892 - 2012)”. Тя не се представя за първи път. Официално това стана в София в края на март, последва презентация в Пловдивската художествена галерия, а миналата седмица бе в Ловеч. Предстоят пътувания в цялата страна - Стара Загора, Русе, Варна, Бургас. В „Нашият ден” ви срещнахме с Любен Генов, председател на Съюза на българските художници (СБХ):
„Това е един задълбочен и цялостен поглед на българското изобразително изкуство през последните 120 години. Какво предизвика създаването на тази книга? Действително изданието е уникално, защото подобно не е имало в последните 120 години. Последното подобно издание беше направено за годишнината от създаването на първото дружество на художници. СБХ заедно с екипа на неговата фондация „Поддържане на изкуството в България”, решихме че 120-ата годишнина от създаването на първия Съюз на художници е основателен повод за подобно сериозно издание. Книгата съдържа повече от 700 илюстрации, отразени са над 720 автора. Началото е в далечната 1899 г., даже преди нея, като визираме първата самостоятелна изложба на Иван Димитров и Иван Мърквичка, които я правят съвместно в Пловдив през 1886 г. Малко по-късно през 1887 г. в София Иван Ангелов представя своя изложба, а през 1890 и 1892 г. се правят общи изложби на български художници в Пловдив по време на експозицията на Първото българско земеделско-промишлено изложение. Това реално е и първата обща изложба на български художници. Следват Мърквичка, Антон Митов, Иван Ангелов и други. Около художниците се събират и много други интелектуалци - писатели, журналисти.
В книгата са проследени всички форми на организиране на художниците от дружество „Съвременно изкуство”, по-късно дружество „Родно изкуство”. Първото международно сдружение, в което участват български художници е Съюзът на славянските художници „Лада”. В един момент на териториален принцип се оформят две движения - на южнобългарските и севернобългарските художници. По-късно определени кръгове имат необходимостта и създават алтернативни сдружения. Това са Дружеството на независимите художници, Дружество на новите художници и пр. и така до днес с изкуството до 2000 година. Спокойно мога да заявя, че тази книга действително може да послужи за проследяване като цяло развитието на българското изобразително изкуство. То минава през много метаморфози, но върви успоредно с процесите в Европа. Малко или много тези форми на сдружаване са по някакъв начин и отговор на това какво се случва на запад, в централна Европа и желанието на нашите художници да бъдат в крак с това, което става там. Изкуството се прави от индивиди, от личности и те са двигателите, но в някакъв момент общото развитие на културата има нужда от някаква институционална подкрепа. Това кара тези силни личности в нашето изкуство да търсят форми на сдружаване, на институционализиране на изкуството, чрез които то да става по достъпно за хората на България.”
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
