Може би досега най-добрата му стихосбирка се състои от две части, които създават единно цяло. По свой начин не само съдържимото в нея, но и самата книга като тяло продължава темата, поддържаща неспокойствието на Илко Димитров във всяко от стихотворенията. Тя философски проблематизира „Това едно/ Можеш ли го”, преобръща местата на тяло и дух, сдвоени, но и раздалечени, ас след това отново...
„Как, защо са тези магически /въпроси, които/ стават отговори без отговори, някога?” - това пита поетът. Чуйте го.
