Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Дори по време на пости за Лесковац заслужава да се говори. Постите ще отминат. Но култивирането на вкуса е трайна работа. Много българи напоследък избират някое от селищата в Сърбия за посрещане на Коледа и Нова година. Да се ходи при съседите е интересно и приятно, особено в Лесковац. Има доста легенди за името на града, но във всички присъства лешникът. Според някои, преди много-много години в подножието на хълма Хисар, върху някогашни езерно – мочурливи места, пораснало лешниково дърво. Преданията са хубави и с това, че се надграждат: разказва се още как от едно дърво станала цяла горичка. Днес не се оглеждайте за лешници, нито за лешникови специалитети. Лесковац може да е наречен на леска, но е прочут със своята Роштилиада, от роштиль – на сръбски скара. Да смаеш някого на Балканския полуостров с печено изглежда почти невероятно. Но се оказва възможно! Има отлики не само в названията, например: кебапче – чебапче - чевапче. Любознателните почитатели на традиционните гурме-удоволствия бързо откриват различията в начина на приготвяне, в овкусяването и формата! В Лесковац ви очакват многобройни плескавици, увиячи, вешалици, ущипци и т.н. На човек му остава само да обикаля, да сравнява и да ...опитва! Ако сте от централната част на западна България, целогодишно може да си организирате и еднодневни екскурзии. Дойде ли времето за Фестивала Роштилиада – през септември, още от края на август Лесковац се превръща в същинска Олимпиада на скарата! Автобусите и колите с български туристи сякаш са навсякъде! Празникът доби известност предимно след разпадането на Югославия. Доста тамошни готвачи потърсиха работа у нас и предложиха на българските си клиенти да открият нови вкусови тънкости. По време на гурме-маршрутите може да обходите многобройните щандове и скари, улицата на месото, да опитате различните по размер и ухания ущипци. Колоритът на ущипците, например, е в това, че идва от здравата хватка, с която майсторът уж щипва от каймата и я мята на скарата. Важна подробност – истинският роштиль не е от мляно, а от кълцано месо, изпечено непременно върху дървени въглища. За всеки специалитет майсторите знаят свои рецепти и комбинации от благоуханни подправки. В плескавицата освен кълцано месо, има лук, магданоз, често се добавя каймак. И непременно – червени и зелени чушки! Слагат се и леко лютиви, за да „дърпат” след хапката пивки глътки, с които да потушавате огъня в гърлото. А колко голямо може да е това плеснато върху скарата подобие на кюфте? – Има опити за Гинес, при които плескавицата достига 55 кг. Уви, казват в Лесковац, засега в Книгата на рекордите все още нямало раздел „плескавици”, но някой ден нещата ще се променят. Така че, тренировките продължават. Впрочем, скарата вече се е превърнала в една от кулинарните марки на града. Има и други, като айвара и спържата, върху които се работи, за да достигнат по мащаби известността на лесковашката скара. Отделете си време и за романтични разходки, за посещение на археологическите забележителности, за храмовете в града и околността. Някогашният древен път Виа Милитарис, наричан още Виа Диагоналис, между Константинопол и централна Европа днес продължава да бъде транспортна връзка между България и Сърбия, да свързва хора, пред които има още предизвикателства да се опознаят по-добре, независимо от географската близост. За това спомагат и Европейските проекти, един от които е „Преоткриване – журналистически гледни точки към културно-историческото наследство и природните забележителности”. Много пресечни точки на историята има между двете страни. Ще ги откриете и в Лесковац. Имало е период, в който градът е бил известен като Малкият Манчестър, заради бурното развитие на индустрията. Малцина, обаче, знаят, че причината е в един българин, пренесъл своите машини за производство на гайтани. Дотогава в Лесковац само се отглеждал и обработвал коноп. После започнало изграждането на 13 текстилни фабрики. И други интересни неща ще откриете в музеите на града, в разговорите с местните хора.
