Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Елена Поптодорова: Историята на Димитър Пешев е история за моралния избор

Снимка: БГНЕС

След близо година и половина дипломатически усилия кръстовището до сградата на Българското посолство във Вашингтон официално беше наречено "Димитър Пешев плаза" - на името на българския политик, който е допринесъл много за спасяването на евреите от депортация в нацистките лагери на смъртта по време на Втората световна война. Това каза за предаването "Събота 150" по "Хоризонт" посланикът в Съединените щати на България Елена Поптодорова.

Миналата година започнахме усилията за това наименуване. Това беше част от един много по-широк план за отбелязване на 70-годишнината от Холокоста през тази година на територията на САЩ, както и отбелязване на паметта на загиналите в периода на Холокоста. Има естествена процедура, бюрократична, в добрия смисъл на думата, която трябва да се следва. В случая с наименуването на Димитър Пешев това далеч не беше само процедура. Да кажа накратко, че не е случайно наименуването на една улица в града, тъй като има много внимателен подход към това какви имена носят улиците, доколкото се смята, че това е своеобразният морален вид на града. Тоест, всяко наименование е натоварено с морален смисъл. Предложението дойде от американски гражданин на име Нийл Глик, който е идвал в България през 90-те години и е останал впечатлен, и завинаги свързан със събитията от 1943-та у нас и най-вече с ролята на Димитър Пешев. Именно защото не е случаен изборът, а в случая говорим за плаза, за кръстовище, съветът подходи много педантично. Имаше сериозно изследване на биографията на Пешев.

Кръстовището беше избрано, защото нашето посолство се намира на този ъгъл. Това са две улици, които се пресичат - 22-ра и R. Такава е системата в града, номера и букви, и булевардите носят имена, вече, на хора. Тук шеговито ще кажа, че по този начин ние сме щастливо привързани към това кръстовище и дори да искаме да сменяме сградата, вече съображенията могат да се окажат по-сложни.

Поптодорова коментира и писмото, което дойде от Музея на Холокоста, което се усъмнява в достатъчния принос на България за спасяването на евреите по време на Холокоста:

Това писмо беше вследствие на едно съвсем законно запитване от страна на Градския съвет към Музея на Холокоста, който е авторитет, разбира се, по еврейските дела не само в САЩ. Истината е, че Музеят никога не отхвърли заслугата на Пешев, нито пък отрича спасяването на близо 50 000 човешки живота на български евреи у нас, би трябвало да кажа на българските евреи в България, но Музеят на Холокоста има много категорична позиция от самото си създаване през 1993-а за това, че България трябва да се изправи лице в лице с факта на депортиране на 11 343 евреи от териториите, които са предадени за администриране в този период на България, на Царство България, а това е Северна Гърция и Вардарска Македония. Истината е, че директорката Сара Блумфийлд не се ангажира с подпис под това писмо, но така или иначе то действително изразява мнението на Музея, така че това писмо смята, че България може да използва като индулгенция наименуването и по този начин да избегне отново дискусия по темата за същинската депортация, отвела на смърт толкова много хора. От там дойде и тази нервност. Как го преодоляхме? Важно беше какво казва останалият свят, защото подкрепа дойде отвсякъде. Особено се гордея с писмото на Габриеле Нисим, авторът на книгата "Човекът, който спря Хитлер". Това беше емблематична подкрепа пред съветниците, макар и в писмен вид, защото имахме и живи свидетелства. Дойде подкрепа от равини, от видни американски общественици, от изследователи. Единият от тях - Джон Ситилидис, присъства на самото слушане, когато бяха изслушвани на живо свидетелства.

Самото слушане или изслушване на свидетелски показания, представете си една парламентарна процедура, само че в размерите на града Вашингтон, така че имаше и представител на Музея, историк - Питър Блек, който имаше много добросъвестно поведение и отношение. Той никога не отрече ролята на Димитър Пешев, даже не премина в публична въздържаност за наименуването, защото, пак казвам, трудно може да се възрази на Димитър Пешев. И вероятно това предизвика и нервността на Музея.

Според Поптодорова не бива да очакваме с удоволствие другите страни да приемат да им навираме в очите историческия факт, че малка България е спасила своите евреи, а те - не:

Има, да го нарека в най-мекия вид, и скепсис към нас, към България. Това е известно, усещаме го. Една отлична аудитория е Съединените щати и самите американци, които много чувствително се отнасят към целия този сюжет и в по-широкия му смисъл, уроците, които той носи. Не само за толерантност, спонтанност на най-различни слоеве от обществото. Защото наистина е така в този случай. Аз съм свидетел на хора, които плачат срещу мен, когато разказвам историята. Няма по-готова да отчете, да признае тази забележителна история от американската публика. Историята на Димитър Пешев е история за моралния избор. За да успеем, ние трябва да я преведем историята на съвременен език и да разкажем историята за силата на човека, който прави верния морален избор в едно безкрайно враждебно време.

Цялото интервю на Никола Миладинов с Елена Поптодорова можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Елена Поптодорова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени